Пътепис: Първенците на Южен Пирин

Снимка: Infomreja.bg

Неделна разходка до върховете Свещник, Ушите и Муторок

Топлият ноемврийски ден направо зовеше на поход в планината. А и нали тя е „на една ръка разстояние“, защо да не откликнем на повика? Мятаме раниците на гръб и … към Папаз чаир. Там оставяме колите и поемаме нагоре. Отправна точка - връх Свещник (1975,4 метра надморска височина).

Пътят дотам не е труден. Едва когато пред нас лъсва гладкото, безлесно и заоблено кубе на върха, започва по-сериозното изкачване. Но и то не създава проблеми, защото природата се е погрижила и е направила  „стълбички“, които толкова много улесняват туристите.

Е, по-малко тренираните усещаме учестеното биене на „мотора“, налага ни се повечко да почиваме, но дори и ние, още преди да сме съжалили, че сме тръгнали по този маршрут,  вече сме постигнали целта.

Там изведнъж ни грабва в обятията си пронизващ вятър, втурнал се да ни приветства като покорители на върха. Такова приветствие, толкова силно и бурно, дълго се помни…

След набързо направените снимки при пирамидата, се спускаме в ниското, докато вятърът не ни е издухал в буквалния смисъл на думата.

Щом навлизаме в гората, усещаме мекотата на „килима“ под краката си – напластени борови иглички. Релефът е разнообразен от нападали шишарки и клонки. Опитвам се да преценя коя „постелка“ ми харесва повече – тази или от листата на широколистните дървета. Сравнението май е в полза на игличките…

Джипиесът показва, че наближаваме върха с анатомичното име Ушите и вече се оглеждаме за тях, когато водачът ни обръща внимание на една огромна дупка сред скалите, която в моите очи си е истинска пещера. Страхливо поглеждам през процепа, да не би да изскочи някакво животно. Спокойно, дупката е празна, при това е много чиста, като преметена.

В догадки, свързани с нея, и съчиняване на разни криминални сюжети стигаме до връх Ушите (1977,6 метра, които го правят най-високия в Южен Пирин). Тук ни трябва доста богато въображение, за да различим нещо, което да наподобява слуховия орган.

След известно разочарование се отправяме към третата цел на неделния поход – връх Муторок (1970 метра). Името му идвало от маторни гори, което означавало стари, големи гори. И наистина, на върха има гъста иглолистна растителност, която му придава своеобразно очарование.

Оттук, както и от предишните височини, се откриват величествени панорамни гледки на върхове, някои вече оснежени,  седловини, ридове и чукари. Зад пиринските, надигат бели глави рилските върхове. Тази родна прелест кара душата да ликува, упоена и възвисена.

Сега вече започва спускането, което също носи своите рискове, та се налага често „да удряме спирачките“. Ето ни вече на голямата Млачка (по името на местността Млаки) ливада. Тук добри хора са създали условия за отдих – пейки, маси, че и барбекю. Наблизо е една от многото чешми, които видяхме по пътя си дотук.

Заслужената почивка свършва. Време е да тръгваме, защото скоро ще се смрачи. Не тъгуваме от раздялата с планината, нали любовта ни към нея скоро ще ни върне тук!

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Калина17:40 - 03.12.2019
Поздравления
ЧУДЕСЕН ПЪТЕПИС!08:42 - 19.11.2019
Браво на Юлия Баймакова за този полезен пътепис - много добро описание на маршрута и хубави снимки!
Код за сигурност, въведете кода 7jk
loading...