Равносметка 2019
Добро утро, септември!
Август е черен с дъх на кръв и смет.
Трупове от човеци и останки от лекарства, непомогнали никому. Черен август, топъл и нагъл да отнема. Като онези разкази за жътвата, по време на която измират хорат, а и слънцето започва да препича още повече за да направи смрадта още по-непоносима от болката.
Негативно!
Август в България беше чума, Сотиря, Негован, Дупница.
Събития, които остават в медиите като статистика, така че при следващото престъпление да припомним какво стана преди няколко години. Как престъпността се видоизменя в жестокост в нечовешки размери… и тук се замислих, че всъщност всичко „си е по хората“ (както се казва), защото животно не би разчленило себепободно, за да му вземе бърлогата. В природата също така съществата бягат от шума и мърсотията, а в България живеем на метри от нея.
Все още ми е твърде неясно как така заради един апартамент можеш да влезеш в банята и да разфасоваш двама човека. Чумата и препоръките да избиваме прасетата си по предписание се прехвърли и на хората. Дали на тия от Негован ще им дадат по 300 лв. обезщетение – те после са си и изчистили.
В депутатската ваканция, докато хората се готвят за избори и варят лютеница, депото в Дупница разказва историята за една болна система. Както констатирахме: 1. Замърсяване на въздуха от горящите боклуци не е имало; 2. Боклуци не е имало; 3. Виновен не е имало.
А Сотиря отвори старите рани и ги посоли обилно, за да си спомним за Виктория Маринова и всички деца в България, дадени като жертвени агнета. Изнасилване на първокласничка бие рекордите по гнусота и низост.
Аз нямам какво позитивно да кажа за август, силно се надявам и вие да се засегнете и да сте черногледи, защото морето и отпуската биха били в пъти по-приятни, ако не миришеше на трупове и много боклуци.
Довиждане, мили мой август!