Проф. Апостолов: Чувството за справедливост трябва да доминира в нашия академичен дом

Снимка: ЮЗУ

На хората постоянно се внушава, че всичко това им се „дава“ от ректора, споделя кандидат-ректорът

Проф. Георги Апостолов – познат със своята далновидност и умерено отношение, балансиран преподавател и изключителен педагог. Фамилията на един от кандидатите за ректорския пост в Югозападния университет е символична за битката за промяна на системата. Апостоли са онези, които жертват себе си не за материалното, а за духовното – което извисява човек, за да пребъде, а не просто да съществува. Това е засегнато именно в идеята да съществуват университетите – храмовете на науката.

Професор Апостолов, Вашата кандидатура е изненада, но и някак очаквана. Първото ми питане към Вас е какво Ви подтикна да се впуснете в „битката“ за ректорския пост?

Вероятно е изненада, защото аз последен от всички петима кандидати оповестих намерението си да се кандидатирам за ректор, и то твърде късно. Направих го почти в края на мандата след дълго колебание, за което имах причина. Но кандидатурата ми е и очаквана, защото имам богат управленски опит и достатъчен времеви хоризонт да реализирам една нова визия за развитието на университета, който отчаяно се нуждае от промяна. Работя в него от 30 години, заемал съм по два мандата длъжностите - научен секретар на университета и декан на Философския факултет, през последните 4 години бях заместник-ректор, от 8 години съм главен редактор на научно списание, издавано от издателство „АзБуки“ към Министерството на образованието и науката. Притежавам и богат международен опит и контакти, натрупани в рамките на проекти, специализации, експертна дейност, участия в конференции, семинари и други академични дейности. Що се отнася до мотивите ми – основният от тях е това, че в този формат аз изчерпих възможностите си да направя нещо повече, т.е. в края вече не се чувствах напълно ефективен, нито имах достатъчно свобода да разгърна своя капацитет и идеи.

Каква оценка бихте дали на управлението през последните 4 години? Имате ли забележки или по-скоро ноти, които сте се борили да промените?

Бих го определил като успешно, но и сложно, в някакъв смисъл трудно, в друг – много резултатно. В някои аспекти постигнахме интензивно развитие, но имаше и моменти, в които ми се струваше, че губим ориентация за посоката, особено когато бивах изненадван от решения, във вземането на които не бях участвал, решения, които трябваше да реализирам, без да съм достатъчно информиран или убеден в тяхната целесъобразност, ефективност и перспектива. Това изискваше изключително много време и труд за разрешаването на спешни, случайно възникнали или направо абсурдни ситуации. Естествено, винаги когато съм могъл, съм заявявал позицията или несъгласието си с всички необходими аргументи за това, но съм бил и лоялен към ръководството – ректорът винаги заявяваше, че той решава, това все пак е негово право и отговорност. Аз обаче често изпитвах дълбоки съмнения, че решенията се вземат самостоятелно от проф. Юруков и няколко пъти съм му го казвал, а и не само аз. Влиянието и намесата на проф. П. Миланов винаги, навсякъде и във всичко бяха и продължават да бъдат огромни и всички в университета са абсолютно наясно с това.

В духа на отминалите избори за кмет и общински съветници, задавам жаргонно въпроса – има ли купуване на гласове и в академичната среда, има ли упражняван натиск върху членове на общото събрание?

Не бих го определил като „купуване“ в традиционния, познат на всички ни начин. Но реално влиянието върху хората, които гласуват и упражняването на натиск върху тях е огромно до степен на несъизмеримост с купуването на гласове по време на избори. Първо, в университета всички избиратели се знаят поименно и са подчинени на ректора. Второ, въпреки че е кандидат, проф. Юруков не подаде оставка, нито излезе в отпуск, каквато е обичайната практика, например в изборите за кмет, за да бъде равнопоставен с останалите кандидати. Напротив, той изпълнява в пълна степен пълномощията си на ректор по време на цялата кампания и досега, разполагайки с целия финансов, материален и административен ресурс на университета.

Всичко онова, което се направи през последните месеци за мотивиране на избирателите в негова полза е публично известно – безпрецедентен брой (58) процедури за академично израстване - те бяха дълго задържани, за да бъдат нарочно обявени преди изборите; инцидентно раздаване на награди за научни статии отново преди изборите, включително и на такива, които все още не са се появили в световните бази, каквото беше първоначалното условие; бонуси, определяни еднолично от ректора без каквито и да било правила и критерии; таблети с абонамент за мобилен интернет за 3 години на всички; увеличение на заплатите от 1 септември, което ще се изплаща неслучайно накуп точно преди изборите за ректор и т.н. Това е видимата част.

В невидимата част се случват неща, които са толкова грозни и болезнени, че биха могли спокойно да се отнесат към всеки тоталитарен режим – пускане на слухове и други манипулации, привикване, заплашване и фаворизиране, които, макар и трудно видими отвън, са основна част от ежедневните теми за разговор, преживяванията и страховете на работещите в университета. На хората постоянно се внушава, че всичко това им се „дава“ от ректора, а не, че те сами са си го заслужили със своя труд и усърдие. Загубата на неговото благоволение или благоволението на проф. Миланов се приема мъчително и е основната причина за страха, парализиращ живота в университета.

Ваши колеги вече засегнаха темата за броя на урните, в които се броят бюлетините. Те бяха определени като „инфарктна точка“ за подмяна на вота, има ли според Вас подобни индикации? Притеснява ли Ви нещо в самия процес, по който ще протече гласуването?

Това е част от всичко, за което говорих преди малко, и нашите опасения са основателни, защото цялата власт в момента е в ръцете на проф. Юруков и той, заедно с проф. Миланов и кръг приближени, организира целия процес. На последното заседание на Академичния съвет ние -  останалите кандидати, внесохме за разглеждане определени условия, които смятаме, че ще гарантират обективност и честност в процедурата по избор на ректор. Те бяха отхвърлени по предложение на проф. Юруков, чрез едно спорно гласуване, в което най-напред „за“ бяха 19 (недостатъчни), а после 27 (достатъчни) членове на съвета. Това обаче не бе отразено в протокола. В него не бе отразено също и присъствието на проф. Миланов, който според някои колеги е гласувал без да има право на това, защото не е член на Академичния съвет, нито пък фигурираше сред поканените. След получаването на протокола аз с изненадах установих тези, а и други несъответствия и нередности, което ме накара отново да прегледам нормативната уредба и да се усъмня в законосъобразността на взетите решения относно конституирането на Общото ни събрание. Така например, член на съвета е студент, който е изгубил правата си и е отстранен завинаги още през 2017 г., а студентската квота към момента на заседанието е 4 вместо 7, т.е. далеч под законовото изискване за минимум 15% студентско представителство. С помощта на адвокати изготвих жалба и я отправих по предвидения от закона ред към съда, който да установи законността на предстоящото Общо събрание. В крайна сметка, нито един от кандидатите няма интерес да участва в събрание, чийто решения могат да се окажат оспорени.

Бихте ли направили коментар за работата и нагласите Ви спрямо останалите кандидати за поста? Защо ректорското място е така „апетитно“?

В случая вероятно „апетитността“ не е най-силният мотиватор. Всеки от нас има своите собствени основания, но като че ли общият за всички ни е проблемът с възрастта на проф. Юруков. През септември месец той навърши 65 години, каквато е пенсионната възраст на хабилитираните преподаватели и Академичният съвет му гласува допълнителен период от една година според условията на Кодекса на труда, който вече тече. В нашата общност широко се дискутира темата за неговата легитимност като кандидат, разпространяват се информации относно законови положения и съдебни практики по въпроса, така че това е много гореща тема, която ще се разисква и на самото Общото събрание. Не мога да кажа какви са другите мотиви, с които се кандидатира всеки от останалите кандидати – ние не сме ги обсъждали помежду си, нито сме се договаряли за каквото и да било с изключение на предложените от нас принципи за провеждането на честни избори. Така че мога да говоря само за собствените си аргументи и основания.

Какви са Вашите професионални успехи през изминалия мандат и какви бяха отношенията Ви с ректора? Ако отново проф. Юруков застане на този пост и бъдете поканен отново за негов заместник, ще приемете ли?

Бих могъл да изброя много, но може би най-важни и престижни са увеличената в пъти публикационна активност на академичния състав чрез мерките, които предложих за подкрепа на статии и доклади, приети за публикуване, както и за списанията, издавани от университета; силното увеличаване броя на докторантите и развитието на докторантското обучение; актуализирането на вътрешния правилник за академично израстване; обновяването на нормативната база на университетското издателство  за да се организира неговата дейност съгласно международните практики; рязкото увеличаване на средствата за пътуване в чужбина на преподаватели, студенти и служители по програма Еразъм+ и др. Що се отнася до втория Ви въпрос, той е важен за мен защото с него са свързани много спекулации относно моето решение да се кандидатирам срещу ръководството, с което работих 4 години.

Истината е, че преди няколко месеца бях поканен на разговор от проф. Юруков, с когото имах съвсем нормални работни взаимоотношения през изминалите 4 години, на който разговор той ми предложи да продължа на същата позиция и в евентуалния му втори мандат. Аз му поставих едно единствено условие – да получа достатъчно гаранции, че ще бъда действително заместник-ректор на проф. Юруков, а не на проф. Миланов, какъвто фактически се чувствах през цялото време на нашия мандат. Той ми отговори, че няма да се раздели с него, че продължават заедно и че му дължи много. Аз отговорих, че при това положение ще си помисля, но проф. Юруков никога повече не ме покани, за да чуе окончателното ми решение. С това бе свързано и моето дълго колебание дали да се кандидатирам. В крайна сметка мисля, че без опеката и постоянното вмешателство на проф. Миланов бих постигнал много повече, но това не е възможно в мандат с ректор проф. Юруков.

Институцията сякаш се затвори през последните години, на какво се дължи тази изолация – питам Ви като част от екипа, и как бихте „разчупили“ този „проблем“ на евентуалния си нов пост? И в духа на темата – има ли прозрачност в ЮЗУ?

Да, това е вярно – ние се изолирахме от погледа на обществеността и се държахме дистанцирано спрямо медиите. Такова беше виждането на ръководството, с което не бях съгласен, но лоялно приемах в качеството си на малцинство. Според мен ректорът трябва да комуникира регулярно с медиите и лично да информира обществеността за най-важните въпроси, процеси и предизвикателства, касаещи университета и неговото развитие. Той трябва да застава открито пред обществеността, за да дава отговори на трудни въпроси, защото иначе с мълчанието си може да увреди авторитета на институцията. Аз бих го правил – открито и честно.

Прозрачност? Ами мисля, че прозорците ни са силно замърсени и едва пропускат светлина. Те трябва широко да се разтворят, за да влезе чист въздух, който да освободи хората от страха, властващ отдавна в нашия университет. Странно, но това да се говори публично и открито за случващото се в него се смята за лошо, злонамерено и е дори укорително заради погрешното разбиране, че така се вреди на имиджа на университета. Работил съм в десетки висши училища от Европа и по света и това никъде не е било така. Напротив, университетът е най-естественото място на свободното слово, критичната мисъл, свободата и независимостта, на ценностите и идеалите на едно общество. Негова основна мисия, наред с преподаването и научните изследвания, е именно отстояването, съхраняването и предаването на тези ценности на цялото общество. При нас ситуацията е обърната – очакваме помощ отвън, от обществеността, за да възстановим академичните си ценности.

Има ли намеса в ректорските дела, Вашият глас и този на другия заместник чуват ли се е? Защо на по-голямата част на събитията при посещение на делегации и министри – заместниците отсъстваха? Имало ли е конфликтни моменти в ръководството?

Аз лично не се чувствах част от истинския екип на ректора, а мисля че и проф. Стоилов ще Ви сподели същото. Да, вярно е – ние почти никога не сме били канени при посещението на официални гости, а когато това се е случвало е било чисто формално, просто сме били част от безгласните присъстващи. Нещо повече, ние никога не сме канени в обсъждането на стратегически за университета ни въпроси, а единствено за изпълнението на определени оперативни дейности, свързани с нашите ресори. Проф. Юруков имаше свой собствен екип, нещо като личен „политически“ кабинет. В него неизменно присъстваше проф. Миланов, който винаги и навсякъде е до ректора – независимо от обстоятелствата. През изминалите 4 години аз съм провел една единствена среща с проф. Юруков без присъствието на проф. Миланов – тогава, когато ми предложи да продължим заедно.

В университета всички знаят за това постоянно присъствие – едва ли има някой, който да е провел лична среща с ректора без от дясната му страна да седи проф. Миланов, без той да се бърка в разговора и без да налага мнението си. Макар и само началник на отдел и мой подчинен, той беше сложен като заместник във всичките комисии, на които съм бил председател, оказвайки силен натиск при вземането на решения, с което накрая се уморих да се боря. В отсъствието на ректора, проф. Миланов привиква хора при себе си – декани, ръководители на катедри, преподаватели, служители, докторанти и студенти – дори и сега, когато вече е пенсионер. Той е човекът, който от ранна сутрин започва да извиква кого ли не „на кафе“, за да влияе върху всичко в университета, включително и върху изборите във факултети и основно в предстоящите за ректор. Повечето от хората, които искат да получат нещо от ректорското ръководство, се обръщат към него и това е общоизвестно. Същевременно, той бива включен в множество проекти с тематика, която е чужда на професионалния му профил и опит. Но служителите, на които той бе натрапен за кандидат-представител в Общото събрание на университета, ни дадоха добър урок – мълчаливо, но и безкомпромисно, гласувайки срещу неговата кандидатура със 146 гласа срещу неговите 54. Академичната общност трябва да чуе какво ни казаха тези скромни и трудолюбиви хора. Ние трябва да ги поздравим за това, че проявиха много по-голяма смелост от доцентите и професорите към човека в сянка, който реално управлява университета.

Като човек с опит като зам.-ректор, каква е Вашата визия за развитието на ЮЗУ, поет в ръцете Ви?

Югозападният университет има достатъчно ресурс, за да се превърне в модерно европейско висше училище с ясно изразен международен авторитет в преподаването, научните изследвания, изкуствата и спорта. Постигнахме значителни успехи в това отношение – международни публикации, реализиране на международни проекти и изяви, привличане на чуждестранни преподаватели, студенти и докторанти, изпращане на наши колеги в престижни университети в Европа и по света и много други. Всичко това мощно подкрепя нашата основна задача – качественото обучение на българските студенти, на поколенията, които ще поемат развитието на страната ни. Но постигнатото не е достатъчно. Необходима е една нова организационно-управленска система за реализирането на тази визия, придружена с необходимите инструменти за подкрепа, която да функционира постоянно, а не единствено преди избори. В университета работят много качествени хора, които поради липса на подходящи условия не се чувстват достатъчно оценени, насърчавани и подкрепяни.

Вярвам, че промяната е възможна, но е необходим един нов подход, включващ откритост, добронамереност, принципност, освободено от страх обсъждане на всичко важно в живота на университета, както и постоянна подкрепа според ясни критерии и правила, а не според субективните преценки и предпочитания на ректора и неговите приближени. Чувството за справедливост трябва да доминира в нашия академичен дом. Запазването на статуквото ще бъде началото на края на университета, затова хората, работещи в него, трябва да събудят инстинкта си за съхранение.

 

КОМЕНТАРИ

Борис15:15 - 11.12.2019
Най достойния, но за съжаление какво всичко в България така е и в университета
Борис Игнатов16:18 - 25.11.2019
Въведете коментар...
Код за сигурност, въведете кода l9n
loading...