Проф. Антони Стоилов сложи кървава табелка на БКП в новата си книга

Снимка: Infomreja.bg

Професор Антони Стоилов заема ръководен пост в Югозападния университет в Благоевград – той е заместник-ректор по образователните дейности, а дълги години преди това е бил декан на Филологическия факултет.

Познат е пред студентите си с двете си лица – като взискателен и справедлив до болка и като майтапчия, който улавя тънкия хумор и превръща лекциите в едно по-приятно време.

Стоилов има множество изяви не само в областта на езикознанието и филологията като цяло. Той е коментирал теми, свързани с Македония, дори една от дисциплините му носи името „Създаването на така наречения македонски книжовен език“,  в която говори за историята, изграждането на вече преименуваната Северна Македония и изкуственото създаване на езика.

Литературата, както сам признава професорът, е негова страст. Първата му творба дебютира през 2017 със заглавие „Възмездието ухае в мрака“. Тя изненада преподаватели и студенти, някои от тях неподозиращи за литературната страна на професора.

„Червена жътва“ е новата книга, излязла скоро от печат, която има атрактивно заглавие, корица и най-вече съдържание.

За новата си творба разказва Антони Стоилов:

Без да разкриваме сюжета на новата Ви книга, не можем да останем равнодушни към нейната корица. Самото заглавие „Червена  жътва“, съчетано с един специфичен етикет, създава усещане за криминален роман. Такъв ли е жанрът на книгата?

Жанрът определено не е криминален, макар в сюжета тук-там да се прокрадва и такава интрига. Романът по-скоро е реалистичен разказ за една старателно потулвана  - и тогава, и сега, част от историческото време малко преди съдбоносната 1989 г., която предопредели сетнешната съдба на всички българи. Без изключение. Защото всичко, което наблюдаваме днес в обществения, политическия, социалния и културния живот у нас, е следствие именно от промените, на които даде старт 10 ноември 1989 г.

Заглавието, външно погледнато, без да се прави връзка с текста между двете корици, наистина може би носи послание за криминална интрига, но когато читателят прочете романа, ще разбере, че „кървавата жътва“ всъщност я причиняват хора, следвайки сляпо заветите на партията, на която дължат високия си административен и социален статус.

Защо избрахте именно подобен вид визия за книгата. Не създава ли тя провокация към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия, или пък това е целта?

Имате предвид корицата на романа, нали? Намирам я за особено сполучлива, но за съжаление, нямам собствен принос към, както я нарекохте, тази визия на романа. Корицата е дело на издателите от „Фабер“, там работят безупречни професионалисти и, очевидно, наистина си разбират от работата, след като и на втората моя художествена книга успяха да изработят такава корица, която да насочва към същността на романа. Очевидно този, който я е направил, внимателно е прочел романа, добре се е ориентирал в него и прекрасно е разбрал посланието, което той носи. Ако изобщо е редно да се говори за някакво мое участие по отношение на визията, то се свежда само до одобрението, което с удоволствие дадох за вида на корицата.

Що се отнася до „провокацията към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия“, както Вие се изразихте… . И за миг не съзирам провокация към каквото и когото и да било. Ако ще изповядваме принципите на демократичното време, в което живеем, всеки има право да изрази аргументирано отношение по всякакъв въпрос, включително и към БКП, която очевидно визирате. Едни хора и тогава, и сега (вероятно едни и същи) я боготворят – очевидно имат своите лични аргументи да я въздигат в култ до небесата. Други хора, и тогава и сега (вероятно други едни и същи) имат своите аргументи да я хулят. Казаното потвърждава факта, че 10-и ноември 1989 г. само завари и продължи линията на разделение в обществото ни. Казвам разделение, защото генерации преди моята пък ще се върнат към 9-и септември 1944 г., други преди тях – към събитията от 1923 г. – 1925 г., т.е. почти сто години вече българското общество е разделено.

Къде е политиката в книгата?

Книгата не се занимава с политика и не прави политика, тя прави опит да надникне в едната от двете страни на тогавашното време – нека тези две страни условно наречем „светла“ и „тъмна“. В „светлата“ царяха всеобща парадност и широко усмихнати хора, славещи БКП, политиката й и нейните вождове – и на манифестациите по повод националните празници, и в местоработата. За втората част от тогавашната действителност разказва романът. За нея – за „тъмната“ страна на времето, тогава не се даваше гласност, за нея се говореше на ухо. Всеки, дръзнал публично да се осмели да изрази негативно мнение по отношение на идеологията на БКП, или пък да критикува персонално ръководни нейни кадри, или да подложи на съмнение определени партийни действия и мерки, си докарваше с това свое поведение тежки проблеми. Не е нужно да споменавам за Георги Марков или за Белене и другите лагери на смъртта двадесетина години преди него. Та на тази „тъмна“ страна от времето непосредствено преди 1989 г. е посветен сюжетът в романа. Няма политика в това да назовеш истината. А събитията, за които става дума в романа, са факт – няма българин от онова време, който да не е ставал свидетел на неща, описани в романа.

Защо творбата не може да се определи като „поредната книга срещу БКП“?

Ами зависи. От гледната точка – прочелият я може да я определи и като книга срещу БКП. Зависи кой от какви подбуди се ръководи. За пример ще Ви дам корицата на романа – на нея лежи труп в моргата, като на палеца на единия му крак виси табелка с текст „БКП“. Едни в трупа ще разпознаят самата БКП. Други в трупа ще видят жертвите на БКП. Гледната точка е важна, а както вече говорихме – обществото ни е разделено на „За“ и „Против“ тогавашната БКП.

Доколко художественото е смесено с реалното?

За да е художествената литература истинска и значима, в нея винаги художественото и реалното вървят ръка за ръка. Конкретно за събитията, отразени в романа – всеки българин, живял в тогавашното време, е ставал свидетел на случки като описаните в него. Аз – също. И затова си позволих да ги „вкарам“ в романа. А прочелият го ще може с чиста съвест да отсъди доколко отразеното в него е истина и доколко – не, пристрастен ли е авторът към определена истина, или е обективен.

Защо избрахте да пишете точно на тази „щекотлива“ тема? След първата Ви книга, която по-скоро имаше драматичен и романтичен сюжет, сега влизате в другата крайност?

В съпоставителен план с „Възмездието ухае в мрака“, драматизмът присъства и тук, романтични отношения между персонажите – също. Новото и, следователно, различното – е в присъствието на темата за сблъсъка на чистите стремежи на току-що завършили студенти, правейки първите крачки в професионалната си кариера, с бруталността и безпощадността на партията, представлявана в романа от партийни функционери, ръководещи се от извратените си представи за „претворяване“ на партийните решения в живота.

Темата избрах, защото не ми харесва подмяната, на която ставаме свидетели сега. И носталгията по блатото, в което бяхме натикани да живеем преди 1989. Сега почти всеки ден ставам свидетел на потоци от сълзи на умиление по отминалото тогавашно време. Леят ги включително и част от тези, които в годините преди 1989 подлагаха същото това време, по което сега въздишат, на унищожителна критика. Не аз и не Вие, не външни сили или извънземен космически разум смениха на 10-и ноември 1989 г. ръководството на БКП и на държавата тогава, а видни функционери на същата тази БКП като Петър Младенов, Луканов, Добри Джуров и др. Т.е. едни хора от ръководния състав на БКП смениха дотогавашния ръководен състав на БКП. С други думи извършиха вътрешнопартиен преврат в БКП и правоверните комунисти, после социалисти, дадоха старт за ново  изграждане на капитализъм в България. В потвърждение на казаното, нека си припомним и първия предизборен лозунг на БСП за изборите през юни 1990 г.: „Промяната започнахме ние!“. Е като сте почнали вие промяната, обяснете сега на симпатизантите си да не обвиняват някакви несъществуващи други за ровещите в кофите за боклук хора. Казвам несъществуващи други, защото едва ли е необходимо да се разсъждава по въпроса кой и с каква цел създаде цялата политическа система след 1989 г. Защото не друг, а точно вашите партийни хора градят капитализма такъв, какъвто те го разбират. Капитализмът има и друго лице, което няма нищо общо с онова, което наблюдаваме сега у нас. И именно за началото на трансформирането на политическата власт в икономическа на тогавашния партиен елит отваря дума романът.

Как един професор в сферата на езикознанието премина на литературна вълна или „преминаване“ не е имало, просто страстта към писането не е проявявана?

Любовта към художествената литература е за цял живот. Или я имаш, или я нямаш – тя не се придобива впоследствие нещо. От малки в семейството ни бяхме закърмени към нея, такива и ще си останем.

Кога читателите да очакват официална премиера на книгата?

Вероятно скоро – в края на февруари или началото на март, като се надявам медията, която представлявате, да продължи обективната си линия при отразяване на събитията и да информира за нея.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax
loading...