Президентът: Авторитарното управление от последното десетилетие въведе страната в дълбока криза

Снимка: Президентство

Стратегическият съвет към държавния глава представя първата част от проект за Национален стратегически документ

 

Наследството на катастрофиралата автокрация е изключително тежко и можем да го преодолеем само с единна воля и активна гражданска позиция.

Това заяви президентът Румен Радев на представянето на Първата част от проекта за Национален стратегически документ днес в Резиденция „Бояна“. Стратегическият съвет към държавния глава /СТРАТЕС/ е посветил първият етап от проекта си на оценката за реалното състояние на страната.

„Българите масово отхвърлят пропагандата и имат правото да знаят истинското състояние на държавата и обществото и да търсят алтернатива на днешната безпътица“, заяви президентът. По думите му статистиката опровергава думите на премиера, че в последните 3 години България е била в челото на най-бързо развиващите се държави в Европа. „Министър-председателят така и не посмя да излезе от създадения от самия него илюзорен свят“, посочи Румен Радев.

„Пред нас е примерът на авторитарното управление от последното десетилетие и на подмяната на идеите от пропагандата, на суровата действителност от пиара, на законността и обществения морал от лоялността към вожда и партията-държава, на законността от задкулисните договорки. Тази порочна система въведе страната в днешната дълбока криза и върна историческия часовник на България към зората на прехода, когато се учехме да говорим свободно и да провеждаме честни избори“, заяви Румен Радев. По думите на държавния глава българите все по-често си задават въпроса: Какво да се направи оттук нататък, така че да избегнем повтарянето на тази управленска катастрофа, да гарантираме демократичното развитие на обществото и излизане демографската криза. Президентът отбеляза, че Стратегическият съвет залага на откритост, системност и последователност. Затова Националният стратегически документ ще се представи на три етапа:

-      Анализ на състоянието на държавата

-      Причини за незадоволителните резултати в общественото развитие

-      Визия и необходими действия за успешното развитие на страната

„Стремежът е на всеки етап да бъдат обхванати максимално повече българи – и у нас, и в чужбина, на техните идеи, талант и дързост. Да има гражданска инициатива, контрол и отговорност“, посочи още президентът.

Държавният глава подчерта, че резултатите от работата на съвета съвпадат с исторически за страната момент. „Българите излязоха от апатията и хипнозата на пропагандата. Открито и без страх изричат истините за превзетата държава, за лъжите, арогантността и грабежа на управлението. Демонстрираха своята решимост да си отвоюват държавата от мафията и единно заявяват своето желание да живеят в нормална, демократична, европейска страна“, каза държавният глава.

Обществени дискусии под егидата на СТРАТЕС ще се провеждат до окончателното изработване на Национален стратегически документ на България и това ще отличава този стратегически документ от всички предишни, според председателя на Стратегическия съвет проф. Александър Маринов.

„Националната програма за развитие България 2020 изтича през настоящата година и не е постигнала целите и приоритетите си. Дори там, където има положителни тенденции, като икономически ръст и нарастване на износа, те не водят до подобряване на живота на мнозинството от българите, а напротив – изострят неравенствата и задълбочават демографската катастрофа“, посочи проф. Маринов.

За целта Стратегическият съвет към държавния глава представя за обществено обсъждане първата част от проект за Национален стратегически документ, който ще бъде публикуван на интернет-страницата на президентската институция. В проекта се анализира изпълнението на действащия висш стратегически документ у нас – Националната програма за развитие България 2020, а представеният от СТРАТЕС анализ се основава на официално потвърдените от правителството и международни организации данни и изводи.

Стратегическият съвет към държавния глава в партньорство с гражданската инициатива „Ние, е-народът” открива от днес и обществения дебат за приемането на Национален стратегически документ. Дебатът ще се води на профилите на инициативата в социалните мрежи Facebook и LinkedIn.

Мнения, бележки и предложения ще могат да бъдат отправяни и на специализиран сайт, където проектът ще бъде представен по основни тематични области. На сайта периодично ще бъдат публикувани новини от процеса на дискусия, експертни мнения и предложения, исторически обзори за реализирани държавнически стратегии, материали по проблемите на е-демокрацията и др.

Първите въпроси в рамките на обществената дискусия са:

·                   Смятате ли, че днес България е „държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж”, както бе предвидено в Националната програма България 2020?

·                   Изхождайки от днешните реалности и най-вече наложилия се модел на управление, смятате ли за постижимо през 2030 г. България да е: „държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика ... адаптираща се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество, плодородна почва за идеи и притегателна сила за инвестиции и човешки капитал … Българският гражданин играе активна роля в бъдещето на своята държава, има богати възможности за личностно и професионално развитие и живее в справедливо и толерантно общество, в което гласът му се чува?”

·                   Ако действителността се разминава с тези предначертания, кои според вас са основните причини?

По думите на проф. Александър Маринов, проблемът не е в търсенето на решения в отделни области, тъй като досега у нас са били представени 200 различни стратегии за развитие. Затова е необходим цялостен подход към очертаването на желаното бъдеще на нацията и пътищата за неговото постигане.  „Рискът за пореден десетгодишен период нацията да остане в плен на неизпълними пожелания, е реален. За да избегнем този риск, са нужни решителни промени“, подчерта още проф. Маринов.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd

FACEBOOK