Старата слава на Неврокоп
Деветдесет и три годишният неврокопчанин Димитър Бояджиев и сега живее според поговорката: ”Залудо работи, залудо не седи!” Сам си изкарвал прехраната още от 14-годишен.
Роден е в село Гранитис, Гърция. Родителите му дошли в Неврокоп през 1928 година, когато той бил само на 1 годинка, най-малкото от шест деца.
Започнал да усвоява обущарски занаят веднага след завършване на седми клас. Семейството било бедно, нямало възможност да плаща такси за обучение в гимназията, и Димитър се принудил да работи.
Майстор му бил Иван Халембаков, при когото останал пет години. С гордост бай Димитър си спомня за голямата поръчка, която военните им възложили – да ушият 1 000 чифта нови ботуши. За шест месеца се справили със задачата, а били само четирима души.
Следващият период от живота на Димитър Бояджиев е свързан с войниклъка. Служил като граничар на турската граница, в Звездец, Малкотърновско. Младият войник предпочитал да носи редовна служба, но войнишките ботуши били окъсани и имало нужда от обущари. По заповед на командира го оставили в тила. Чак след като дошъл новият набор и разбрали, че в него има обущари, изпълнили молбата му да продължи службата си на застава.
След две години и половина, колкото бил войниклъкът тогава, младият мъж се върнал в Неврокоп. В града вече имало обущарска кооперация, но местата били заети. Чакал напразно цяла година. По това време се образувало ТКЗС, което се нуждаело от всякакви кадри, и безработният младеж бил изпратен на курс за пчелари и овощари в Банско. Така Димитър Бояджиев се свързал с кооперативното стопанство, за да остане в него чак до пенсионирането си.
Най-напред седем години бил пчелар в село Кочан. Там създал трайно приятелство с Юсни Имамов и неговото семейство. И днес възрастният човек с удоволствие разказва за този българомохамеданин, който го подслонил в къщата си за цели шест години, без да му вземе нито стотинка за наем.
След кочанския период Димитър Бояджиев станал бригадир в ТКЗС-то. Отговарял за 500 декара тютюн, отглеждан от 180 семейства, и за 300 декара други култури. Така изминали десет години и, доказал вече качествата си на организатор, заел нова длъжност – диспечер в транспорта на стопанството, след което последвали пет години като домакин на стола.
„Никой няма повече стаж от мене в ТКЗС” – не без задоволство казва той и през смях добавя – „Само директор не съм бил.“
Пенсионирал се през 1988 година, ама човек, свикнал на труд, седи ли без работа? Едва издържал половин година и му омръзнало да е айляк, а и старият занаят все си го влечал.
По това време обущарите били към Промкомбината. Имали много работа и съответно - нужда от подкрепление. Подал бай Димитър молба и 26 години работил след пенсия! Имал си клиенти, дори понякога се налагало да отказва поръчки, защото не можел да смогне.
В дългия си живот майсторът обущар, известен с пословичното си трудолюбие, имал и други изяви. Бил е един от първите самодейци в Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. Неслучайно при честването на 70-годишнината на ансамбъла е награден от кмета на общината Владимир Москов. Уважаван е и като ветеран на Туристическо дружество „Момини двори“ в града.
С право Димитър Бояджиев е доволен от своя житейски път. Работил е винаги съвестно, изпитвайки удоволствие от труда. Живял е скромно и честно. Така и до днес дава добър пример на двамата си сина, на внуците и правнуците си!