Правителството се събира, предстои скандал за третия пол

Снимка: 0ffnews.bg

Правителството се събира на първо заседание за 2018 г. днес, в програмата му е включен проект за предложение до парламента за ратифицране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, подписана на 24 април 2016 г. 

От ВМРО обаче излязоха преди дни с позиция, в която категорично се обявиха срещу ратифицирането на документа, известен като Истанбулска конвенция. 

Според партията на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов тя "налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови „бракове“. 

Гласуването на Истанбулската конвенция ще задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец с „особености на пола“. С други думи, всеки трансексуален от трета държава може да получи гарантиран статут на бежанец у нас, тъй като в родината си е преследван заради „особености на пола“. 

В писмо до зам.-министър председателя по обществен ред и сигурност Красимир Каракачанов над 30 граждански, християнски и други организации за защита на семейството се обърнаха с молба за недопускане на ратификация на Истанбулската конвенция.

Поради цялата сложност на ситуацията, Каракачанов даде отрицателно становище на скандалните текстове в съгласувателната междуведомствена процедура, като пусна и писмо до Началника на кабинета на премиера Бойко Борисов, в което категорично се противопостави на приемането на тази Конвенция.

В писмото се настоява тази Конвенция да бъде подложена на широк обществен дебат и едва тогава да бъде разглеждана по същество, информираха от ВМРО. Те дават за пример Словакия, която е спряла всяко движение за ратификация след остра полемика, разгорещените дебати в Хърватия и Латвия, както и Унгария, окончателно отказала ратификация. 

Още през ноември миналата година депутатът от парламентарната група на "Обединените патриоти" Николай Александров отправя питане до министъра на правосъдието Цецка Цачева за Конвенцията. В отговор Цачева пише: 

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) е всеобхватен правен акт, който урежда борбата с насилието срещу жени и домашното насилие във всичките му аспекти - превенция на тези форми на насилие, защита на пострадалите лица и съдебно преследване на извършителите.

С цел постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, Истанбулската конвенция поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка. 
 
С оглед на предмета на акта авторите на Конвенцията са счели за необходимо да дефинират в член 3, б. "в" от нея понятието "пол". Както е посочено в обяснителния меморандум към конвенцията в контекста и за целите на тази Конвенция терминът "пол" не следва да се свързва единствено с разбирането за мъжки пол или женски.
 
Понятието "пол" има по-широк смисъл и може да се обясни със съществуващи и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи и типични за жените или съответно за мъжете. Определението се базира на направени изследвания, които показват, че дадени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо.
 
За да се преодолеят тези обществено приети роли на половете, член 12 (1) от Конвенцията формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието.

На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите.

Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението.

Също така Обяснителният меморандум към Конвенцията изрично посочва, че терминът "пол", използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините "жени" и "мъже", които се използват в Конвенцията.

С оглед на гореизложеното и предвид предмета и целите на Конвенцията, не считаме, че въз основа на член 3, б. "в" от нея се налага промяна на член 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, даваща дефиницията за брак, като по този начин може да се регламентират у нас еднополовите бракове.

Що се отнася до изготвените нормативни промени, свързани с въвеждането на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство и по- конкретно на член 3, б. "в" от нея, на този етап не предвиждаме разписването на изрична дефиниция за "пол", а сме приели за достатъчно определението по § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закон за защита от дискриминация.

Счели сме за необходимо обаче да допълним признаците, въз основа на които се забранява всяка пряка или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация като добавим и "полова идентичност". Също така предвиждаме в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 2, т. 9 и т. 10 от Закона за защита от домашното насилие от думите "фактическо съпружеско съжителство" да отпадне "съпружеско".

По този начин от една страна ще се въведе хармонизация в националната ни уредба, а от друга ще се отговори на изискванията на Конвенцията за защита срещу всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството. Такава защита ще получат не само бивши или настоящи съпрузи, но и лица, които съжителстват с партньори от същия пол, без обаче това да налага нормативно уреждане на еднополовите бракове.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6