Бавната смърт на общинските болници

Снимка: БГНЕС

Вие разбирате ли какво става в здравеопазването? Да преговорим какво се случи в последните дни. Общинските болници, които от години агонизират, протестират, натрупали са задължения от 17 млн. лева и искат 30 млн., за да продължат да функционират. Скоро ще им запригласят и държавните, чиито натрупани задължения към момента възлизат на 500 млн. лева. Срамежливо се обаждат частните болници, които се присъединиха към воплите за недофинансирани клинични пътеки и неизплатена от НЗОК надлимитна дейност.

Върховният административен съд наля масло в огъня като отмени решението, с което през 2015-а година Надзорният съвет на НЗОК служебно ограничи плащанията до 90 % от извършените медицински дейности, реализирани през 2014-а година.

От касата веднага опонираха, че от решението на ВАС за тях няма последици, защото са платили на болниците повече от предвиденото със Закона за бюджета през 2015-а. После здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че понятието "надлимитна дейност не съществува", тъй като е извън определените в бюджета на касата финансови параметри. А щом една дейност я няма в "параметрите", не може да има правни последствия. Така министърът се присъедини към "хора" на Касата.

Юристите, които се занимават с казуси от бранша обаче, са оптимистично настроени. Според тях се задава вълна от искове срещу НЗОК и първите заведени дела вече са факт. Тъй като НЗОК, до момента, отказва извънсъдебни споразумения е много вероятно да станем свидетели на интересни и скъпи съдебни битки в идните месеци. Още повече, че държавната такса за едно дело е 4 % от сумата по него, а защо да не добавим и главницата, лихвата за три години назад и адвокатските хонорари. Много е възможно тези неизплатени близо 52 милиона лева надлимитна дейност за 2015-а да се окажат дребна сума, ако болниците спечелят делата. Шансът е добър, поне според експертите.

Какъвто и да е изходът от съдебните битки, за общинските болници едва ли нещо ще се промени съществено. Те отдавна са обезкостени и никакви оздравителни планове (каквото е намерението за Ловешката болница) няма да ги реанимират. Защото на Министерството на здравеопазването общински болници не му трябват. Те лекуват твърде много здравно неосигурени пациенти - крайно неблагодатна група. Освен това разполагат с издъхващ сграден фонд, чието саниране излиза скъпо. Сключили са договори (някъде) за съвместна дейност с частни центрове и клиники, които са ги обезкръвили почти напълно. Не разполагат със специалисти, за да покрият стандартите, които осигуряват лечение по скъпи клинични пътеки. Не помагат и делегираните бюджети, които им натресоха, защото ги превърнаха окончателно в немощни търговски дружества, които трябва да работят по ценообразуване от 2007-а година и да се разплащат с доставчици, да осигуряват оборудване и заплати на нивата от 2017-2018-а година.

В МЗ са диалогично строени и през ден се срещат с представители на Сдружението на общинските болници. Вече им обещаха да предприемат политика на икономии във ведомството си, за да осигурят някой и друг лев за протестиращите. Решени са дори да "пипнат" пътеките, които касаят общинските здравни заведения. Дали ще се случи, предстои да разберем. Но прогнозите не са добри. Ако "пипнат" пътеките от първо ниво (което е най-ниско) ще си ентусиазират и колегите им, които работят в болници с по-високо ниво на компетентност. Те само чакат повод.

И насред цялата тази здравна шизофрения, стои пациентът от малкото населено място, за чиято тиха трагедия едва ли ще чуем. Той си иска общинската болница, защото му е близо и може да си я позволи. Нищо че е порутена, нищо че в нея почти няма хора в бели престилки. Все още е жив, а живите боледуват. Поне докато не се чуе "монотонният камбанен звън", както метафорично се изрази преди време един общински лекар.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa

FACEBOOK