Поле в сърцето на планината

Снимка: Infomreja.bg

Зимен поход в Среден Пирин

Добро поле е местност на близо 2 000 метра надморска височина, която се намира в Среден Пирин, близо до най-високия негов връх Ореляк. Знаем, че за да стигнем дотам, трябва да вървим около 4 часа, и то през  доста труден терен. На връщане – още толкова. За краткия януарски ден това си е доста сериозно изпитание, но все пак решаваме да направим прехода.

С коли стигаме от Гоце Делчев до село Добротино, където ги оставяме, и тръгваме по стръмните планински пътеки.  Денят е слънчев , а и тук е по-топло, отколкото в града. Почти през цялото време слънцето ни се усмихва от юг. Само когато попадаме в падини, го губим от погледите си.

В прехода има от всичко по много – и  изкачване, когато смъкваш якето, но въпреки това си вир-вода, и слизане в усойни места, когато отново обличаш връхна дреха и вдигаш високо яката… А като си на открито, вятърът те грабва отвсякъде и на минутата изваждаш шапката и шала…

Но най-трудното премеждие се оказва снегът. В тази безснежна зима, мислехме си ние, сигурно само тук-там  ще видим снежец. В началото наистина беше така –само на сенчестите места се белееше. Но после, когато наближихме  Ореляк, снегът на места достигаше до половин метър. Мъжете проправяха пъртина напред, а ние, жените, - след тях.

На едно място видяхме ясно очертани в снега мечешки лапи. Учудихме се, защото по това време мецаните би трябвало да спят зимния си сън, но следите върху  снега – големи, със заострени нокти, личаха така, сякаш животното е минало оттук малко преди нас.

Вдясно от пътя, по който се движим, се издигат два склона, за които годишните времена сякаш са различни – единият си е в зимата, а другият, любимецът на слънцето, е вече пролетен. Тези две картини, с ясно очертаната граница между тях, са наистина впечатляващи.

Красиви на фона на снега са и шипковите храсти с червените си плодчета, които като че ли ни канят да ги опитаме, защото по това време на годината са най-вкусни.

И тази толкова наситена синева над главите ни – небе, каквото може да има само над планината!

Насладата от природните хубости ни помага по-лесно да понасяме несгодите. При това не само потъването в снега, който се промъква в обувките и мокри краката, но и спускането по хлъзгавата шума, когато отново навлизаме в гората, и напрежението от постоянното избиране на път между препятствия от камъни и паднали клони …

Много пъти през този ден питахме водача няма ли да стигнем най-после до това  Добро поле. А той, за да не ни обезкуражи, все повтаряше – още малко остава. По едно време започнахме да се питаме – какво поле търсим сред планината. Но когато го видяхме, се убедихме, че си заслужава името – обширна равнинна земя между много хълмисти образувания. А недалече оттук  - връх Ореляк – още един страж над доброто поле!

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf
loading...