По традиция всяка година в навечерието на Коледа и Нова година в НЧ „Братство-1869” - Кюстендил с председател Иван Андонов се представя вечер на поезията, наречена "Коледни искри" и организирана от писателя публицист Благой Ранов.
Така нареченото Дамско поетическо общество от клуб „Веса Паспалеева", което се състои само от жени, изнася публичен рецитал на изящното слово пред своите съграждани.
Кюстендилци се научиха да ценят това изкуство, което духовно ги обогатява и им създава емоция, настроение и философски размисли. Те редовно посещават този форум и с интерес слушат творчеството на дамите от клуба, които са десетина на брой. А те са жени с различни професии, обединени от магията на словото.
Имената им са Мирослава Салмова, Ева Константин, Радосвета Златева, Любляна Начева, Таня Лучанска, Светла Радкова, Здравка Радичкова, Теодора Сърбинска и Биляна Попова.
Тази година за първи път те допуснаха мъжко участие на своя празник в лицето на проф. Йордан Калайков, който проявява интерес към този единствен по рода си форум, създаден по идея на Благой Ранов.
Проф. Йордан Калайков специално пристигна от столицата по този повод, като не скри задоволството си от чутото и видяното. Оказа се, че той е известен кюстендилски зет, художник и писател, освен професор по мениджмънт.
Автор на книги с научна тематика, проза, есеистика и поезия. Неговата живопис е притежание на ценители и колекционери от България и чужбина. Проф. Йордан Калайков подари на дамите последната си книга „Нови фрагменти” и в знак на благодарност получи и от тях.
Директорката на регионалната библиотека София Пейчева и нейните колежки уважиха празника, както и Галя Николова от „Култура и духовно развитие” и други граждани - любители на мерената реч.
Любляна Начева работи в сферата на изкуството и културата. Тя освен че пише поезия и есета, е и художник живописец, иконограф и теолог. Създател, ръководител и куратор на форум „Духовна пътека за млади зографи” – Арт ателие. Тя е един от най-младите членове на клуба ”Веса Паспалеева” и отговорно участва в поетичния кръг.
Ето едно малко стихче, сътворено от нея:
„Зима по покривите - бели лебеди.
Ягоди и вино, по прозорците заскрежени цветя.
„Коледарче” - цветна усмивка - барометър за Рождество
Брашно върху стъклото-иконописец възпява Дева.
Брашно и вятър-образи на ангели, отлитат в невидимото .
Молитва, празници – стълби от светлини"
Мирослава Салмова - учител по професия, носител на награда от Мелнишките вечери. Член на СНБП. Автор на поетични книги.
„Къде съм? На една ръка разстояние,
Както ни строяваха като деца.
Обикалям света ... Трябва да ме откриеш и приемеш.
Друг вятър го вее...
Луната полузамаяна, яркочервена е пияна,
и нащърбена, някой си е отхапъл от нея.
А можехме да имаме мигове, в които с мълчание да си казваме всичко.
Да ме носиш в дъжда да не си намокря краката.
Да завиваме тихо децата. Да имаме дом - бъбрив и пъстър.
А можехме...”
Радосвета Златева е следващата, която педостави „къс лъч от своята палитра”, както се изразява тя. Тази авторка е известна с някорлко свои книги и алманаси, както и с участието си в сборниците на СНБП. Носител е на национална награда за поезия. Освен изящно слово, пише и хумор, епиграми, гатанки за деца, а последното й участие е в книгата „Нежност на жена”, съвместно с авторки от „Мелнишките вечери”, организирани от Катя Ерменкова от Сандански и Иван Топалски от Благоевград.
Ето какво представи тя от книгата си „Не угасвай светлина!”:
„И стъпва българката
от юртата до султана,
Все с изящните стъпки на Гергана.
Изворът ли е белоног, или душата на Гергана?
Като на Ботевата Стояна.”
И още:
„Аз съм лъч от звезда за тебе
Изминал безкрая.
На твоите мигли вечер трептя
в една изумрудена стая.
Аз съм лъч от луна,
За тебе препуснал безкрая.
На твоите мигли вечер творя,
В една изумрудена стая”
Светла Радкова – банков служител, има издадена поетична книга. Нейните строфи:
„Планетата да впечатли -
нашарена със стихове на влюбени,
заплита се по клоните на нощите заоблена от щастие
Луна е....”
Ева Гоцева - ландшафтен архитект, си избира псевдонима Ева Константин, от древната история на Кюстендил, където последният славянски владетел на града под Хисарлъка е бил Константин преди падането под турско робство. Следва стих от Ева Константин:
„За дълго оставих крилата си
В килера на голямата къща.
Обвързана с привързаности, с чувства дълбоки.
Днес имам нови крила да стигнем простора. Тръгвам! Оставам!...”
Вечерта приключи със запалване на бенгалски огън и в близкия ресторант, където се разказваха вицове и смешни случки от живота до полунощ.
