Поетеси с емоционално литературно четене навръх 3 март в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил

Снимка: Infomreja.bg

В седмицата на духовността – между 1, 3 и 8 март, ръководството на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий” в Кюстендил, в лицето на директорката Марияна Панчева и литераторката Таня Лучанска – учителка с 37-годишен стаж в същото учебно заведение, намери време след открити уроци пред повече от 50 деца да се занимава и с допълнителна работа – да кани и води дамите поетеси от Клуб „Веса Паспалеева“ на литературно четене пред техните ученици от седмите класове.

Учениците безрезервно обичат Таня Лучанска. Защото са оценили, че тя е учител, който се раздава за тях, и я обграждат с особена обич - чиста, откровена и детска.

Училищната зала се напълни с повече от стотина деца и техните класни ръководители - Светла Хаджийска – 7 ”б” клас, Ерина Чамова - 7 „г” клас, Емилия Миленкова - литераторка, Снежанка Боянова – също учител по литература, Иво Пенев - учител по география, и др.

Учителката поетеса Таня Лучанска беше водеща на тържеството, проведено навръх 3 март, но посветено и на Международния ден на писателя. Учениците приветливо посрещнаха своите гости, като завързаха мартенички на жените поети, дошли да поднесат най-хубавите си думи – за  Баба Марта, за майката, за България, за родните си места, за българската природа, за пролетта, за българските обичаи, както и за уважението към загиналите герои за Освобождението на България.

Децата слушаха внимателно, личеше, че са заинтригувани от това, което чуват, при това четири от техните гостенки бяха настоящи и бивши учителки – Мирослава /Дончева/ Салмова и Таня Лучанска – учителки в тяхното училище, а Здравка Радичкова и Радосвета Златева – бивши такива.

В литературното четене взеха още участие Светла Радкова - банков служител, автор на поетичната книга „Неща за обичане”, както и служителката в Община Кюстендил Ева Гоцева /Константин/ - ландшафтен архитект, Мирослава Дончева с награда от „Мелнишките вечери” и автор на 2-3 поетични книги.

Срещата се оказа много ползотворна за учениците, които не пропускаха да аплодират дамите, а след приключване на четенето изявиха желание да се срещнат отново. Оказа се, че измежду децата има и такива, които също творят. 

Тази среща се оказа особено възпитаваща и духовна за децата от Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Ето и кратки текстове на части от стиховете, които децата чуха:

 

„Родното село на мама“

Ева Константин

„Тополчено село, село светулчино. Царство на детството!

Срещаме се днес със теб и не можем да се познаем...

Докато съм подрязвала на мечтите крилата си,

Твойте тополи са отрязвали, и върбите гърбави, приятелки на реката...

Твоите сенки къде са?! Топли локви с дремещи биволи.

Знаете ли какво е биволско око да ви погледне и примигне?!

Ех, селце светулчино, на някогашните тополи и игри до пощуряване!

Гледаме се с теб днес и не можем да се познаем,

Ти така променено, а аз безвъзвратно пораснала.”

 

И следващо стихче от Ева с псевдоним Константин:

„Дърветата са пременени за венчавка. Цъфналите сливи – бели булки.

Само младоженецът го няма? В тревога питат гостите:

Тази хубост тъй ли ще премине? Безшумно булките заплакват.

Отронват бели, кротки сълзи. Казват, младоженецът бил тръгнал...”

Здравка Радичкова е автор на две стихосбирки: Божественият огън” и „Крилете на душата”. Като бивша учителка тя обяснява на децата за Баба Марта: „Червеното е символ на огъня в сърцата, бялото е символ на свободния дух, на чистотата”.

И още нейни слова:

”Сърцето ми е мартеницата голяма,

Туптящо и червено, с огъня в жената...

То пламък носи да прегърне силно двама

и бяло вплита, като знак на свободата”.

 

Радосвета Златева - бивша учителка и автор на десетина книги - собствени, както и такива в съавторство с писатели от цялата страна. Ето какво прочете тя на децата и ги призова, когато пораснат, независимо къде ще бъдат, да не забравят България и родното си място, както и родната природа.

 

„Детство“

Радосвета Златева

Детство мое с весели шарени панаири,

с могъщи планински баири,

ливади с минзухари безброй

и захарни дини в летния зной.

Водни кончета, пеперуди...

Не! Не бяхте анимационни заблуди!

Рибки вкаменелости чудати,

с крачета боси още ви ловя по реката.

И още, и още за мене, вие сте будни и чудни.

С мирис на сушени плодове,

едно жабче пъргаво нагоре-надолу снове...

А вкусът на меда ме зове, цяло голямо гърне...

Къде сте мои детски светове?

Дъхти на козунаци бухнали, в оранжев загар.

В печката светлик - свети пурпор,

в кухнята цар - огънят свят на дома, до мама.

Къде сте мои детски светове?

Времето от кехлибарите ви, няма нито миг да откраде!

 

Стих за Кюстендил

„Кюстендил! Град древен, град вечен,

орисан от боговете...

Кехлибарен нектар са ти плодовете.

Допирам ухо до земятата ти райска, чутовна...

Там някъде гайда шарена свири

и пее Румяна войвода сред твоите баири.

На дядо Ильо куршума бунтовно свири.

Закриля народа с осоговски пастири.

Девойките на твойта благодатна земя

са символ на пролетта

и като самодиви бели

тихо присядат до древна чешма на седянка

Майстора – художник възпели“.

 

Децата аплодраха и творчеството на Светла Радкова. Ето и нейно стхотворение:

 

"БЪРЗАМЕ"

"Варосвам 

дръвчетата на двора.

Татко -  

облаците в Рая.

Пролет е".

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk

FACEBOOK