Подкрепяме преговорите със Северна Македония и Албания, но при спазване на добросъседските отношения

Снимка: Юлия Лазарова, Дневник

Обърнато е специално внимание на въпросите за езиковата норма и използване пълното име на Република Северна Македония

България ще подкрепи на Съвет “Общи въпроси” и на Европейския съвет заключения за започване на преговори за членство в Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания, но ще следи те да спазват добросъседските отношения.

Това е записано в Рамковата позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави, която по предложение на вицепремиера Екатерина Захариева бе одобрена днес от Министерския съвет.

В документа са записани условията, които България винаги е поставяла пред двете държави. За тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес.

Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите и поддържането на добросъседските отношения, които са хоризонтален критерий и ще бъдат оценявани на всеки етап от преговорите.

По отношение на Република Северна Македония са формулирани конкретни междинни цели и крайни цели:

На 15 октомври на Съвета „Общи въпроси“ и на 17 октомври на Европейския съвет България ще подкрепи започването на преговори за членство на Република Северна Македония и Република Албания в Европейския съюз.

Преди провеждането на първата междуправителствена конференция, която одобрява преговорната рамка, България ще настоява за ясни критерии по изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, особено що се отнася до работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.

Обърнато е специално внимание на въпросите относно езиковата норма и използване пълното име на Република Северна Македония.

Преглед на изпълнението на тези условия, както и напредък по промяната на учебниците по литература, история и география в Република Северна Македония ще бъде направен и преди провеждането на втората междуправителствена конференция, която отваря първата преговорна глава.

България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа.

Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

Нашата югозападна съседка следва ясно да посочи, че краткото име на страната няма нищо общо с географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България.

Република Северна Македония следва да премахне от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“. Очакване да се задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

България ще настоява и за ясен напредък при работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси. Това означава да се постигнат конкретни договорености за личности и събития като Гоце Делчев, Даме Груев, Братя Миладинови, Илинденско-Преображенското въстание, Кресненско-Разложкото въстание.

Рамковата позиция ще изисква и хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.

Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република. Никой документ в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“.

Относно преговорния процес с Република Албания той следва да бъде обвързан с реален напредък по отношение на по-нататъшните стъпки за гарантиране правата на българското национално малцинство.

Очакваме правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без поставяне на административни пречки, на книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан.

“България е страната, признала първа Република Македония, сега Република Северна Македония. Оттогава подкрепяме тази държава по евроатлантическия й път и нашият национален интерес е тя да скъса с миналото и да върви по пътя на демокрацията”, заяви вицепремиерът Екатерина Захариева.

 

Рамковата позиция е публикувана на сайта на Министерския съвет.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk
loading...