Почина актьорът Николай Чобанов

Снимка: ДТ-Благоевград

Днес - 24.04., след боледуване, почина актьорът Николай Чобанов.

Напусна ни един от строителите и вдъхновителите на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград.

Николай Стефанов Чобанов е роден на 17 юни 1942 година в Благоевград.

През юни 1961 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, циркова студия по Клоунада. От 4 октомври 1963  година е в трупата на Драматичен театър  „Никола Вапцаров“ - Благоевград.

Актьорът Николай Чобанов получава званието „Заслужил артист” през 1987 година.

През 1974г. получава IIра награда на Vят Национален преглед на българската драма и театър, а през 1975г. получава награда на Национален преглед на детските пиеси в гр. Търговище.

В годините Кольо Чобанов се изгражда като един от най – колоритните образи, оставяйки траен белег в съзнанието на зрителите. Един от актьорите, които носят най – тежкия товар от репертоара на театъра. Богатият му опит и професионална сигурност никога не са подминавани от театралната критика.

В своята изповед за книгата „Автобиография на един театър” 1995 г., Благоевград,

Николай Чобанов пише за себе си: „ По една случайност или по предопределение на съдбата съм се родил на две пресечки от старата сграда на театъра. Срещу нас беше шивашкото ателие. Детските ми години са свързани с този чуден свят на театралните костюми, толкова примамлив, колкото за едно днешно дете е коледната витрина, пълна с играчки. В шивашкото ателие работеха бай Владо Кацарски и Дафина Първанова. Имах привилегията да ме пускат да гледам какво правят. Вътре беше като в приказка. Може би това е оказало влияние върху избора ми да свържа живота си, съдбата си, с театъра в Благоевград. Нещо все там ме влечеше … ”

Много са ролите, които той е изиграл на сцената в Благоевград:

Палач в „Майстор Манол”, Едрият в „Я, колко макове”, Тенев в „Карнавал”, Бухал в „Живите искрици”, Стефан в „Необикновен процес”, Михелис в „Христос отново разпнат”, Йоско в „Съмнително лице”, Петър Хваткин в „Разлом”, Петър в „Криворазбраната цивилизация”, Мажордом във „Временен квартирант”, Часови в „Гоце”, сър Кребшри в „Училище за сплетни”, Голобрадов в „Вълците пазят стадото”, Фьодор Коваленко в „Далечни прозорци”, Али в „Изключения от правилото”, Презвитер Константин в „Калоян”, Иван Иванович и Степан в „Женитба”, Станимирович в „Опечалената фамилия”, Старият заек в „Зайко всезнайко”, Инспектор Уебс в „Процесът Ричард Уевърли”, Антонио в „Почивка в Арко Ирис”, Атанас Кривио в „Преспанските камбани”, Гиви в „Не се тревожи, мамо”, Гьоринг в „Червено и кафяво”, Илия Петрунов в „Службогонци”, Благородник в „Отело”, Режисьор в „Римска баня”, Кръчмаря в „Любов необяснима”, Кочо в „Голямото имане”, Иван Боримечката в „Под игото”, Дебелакът в „Двама на кон, един на магаре”, Светослав в „Иван Шишман”, Карабас Барабас в „Буратино”, Старшина Цветков в „Архитекти”, Генадий Михайлович в „Ние, долуподписаните”, Сарафов в „Есента на един следовател”;

Незабравим остава в представленията:

„Бизнес по италиански”, „Спирка последна”, „Капан за самотен мъж”, „Женско царство”, „Големият чичо”, „Волпоне или Лисицата”, „Буратино”, „Женитба”, „Иконостасът”, „Майстори”, „Коварство и любов”, „Криворазбраната цивилизация”, „Голо тяло и погребални венци”, „Един безумен ден”, „Въздишки, сълзи, чупки и демонстрации”, „Кривото огледало”, „Аладин и вълшебната лампа”, „Страшни смешки, смешни страшки, за герой със опашки” и „Районна болница”. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d

FACEBOOK