Участници в научната конференция на тема „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение 1908 – 1928", провеждаща се в Кюстендил поднесоха венци и цветя на паметната плоча, отбелязваща кюстендилския конгрес на ВМОРО в село Жабокрът.
Приветствие към присъстващите отправи кметът на селото Десислава Стоянова.
Историкът Ангел Джонев припомни интересни факти, предшестващи бележитата дата по провеждането на V Конгрес на ВМОРО в кюстендилското село.
„Днес дискутирахме с повечето колеги за същинските въпроси на конгреса на ВМОРО, проведен в Жабокрът. Да припомня, че именно тук се кове един от правилниците на ВМОРО, придобил по-различен вид от предходния на Рилския конгрес от 1905 година. Обсъждат се сръбската и гръцката въоръжена пропаганда, както и въпроси, свързани с четническия институт.
На този Конгрес се достига до редица решения и това определено е Конгрес, свързан с умереното течение на ВМОРО. Значението му отдавна е известно в историята, аз се надявам местното население на бъде гордо с това събитие, провело се преди 110 години и да получи широк отзвук сред жителите на селото, както ние се стремим да дадем този отзвук в района на Кюстендил и в национален мащаб, като почетем заслугите на деятелите, участвали в този Конгрес“, каза Ангел Джонев.
Доц. д-р Александър Гребенаров – Председател на Македонския научен институт припомни, че село Жабокрът не случайно е избрано за провеждането на V Конгрес на ВМОРО, тъй като мястото привлича с редица природни дадености.
Присъстващите, приканени от лидерът на ВМРО в Кюстендил, Георги Петров сведоха глави и почетоха с едноминутно мълчание паметта на героите, участвали в Конгреса.
