Почетоха Димчо Дебелянов по случай 100-годишнината от гибелта му на фронта

Снимка: Личен архив

По инициатива на актрисата от народния театър Невена Буюклиева литературният кръжец „Живо слово” в годините от 1927 до 1931 изнася благотворителни поетични рецитали из страната, за да събира средства за пренасяне на костите на убития в Първата световна война на 2 октомври 1916 г. подпоручик Димчо Дебелянов.

Произведен посмъртно в чин поручик, най-нежният български поет е бил погребан в двора на черквата „Св. Богородица” в с. Демир Хисар близо до река Струма /днешно Сидирокастро, Гърция/.  Н. Буюклиева е и тази, благодарение на чиято гражданска енергия интелектуалци събират средства за покъртителния паметник на скулптора проф. Иван Лазаров, увековечил майчиното очакване „в кротък унес” синът да се завърне от фронта.

Бащата на голямата актриса – Стоян Буюклиев, е роден в Кюстендил. И това не е единствената кюстендилска връзка на поета с нашия град. Другата е дълбокото му духовно приятелство с Леонид Паспалеев – бъдещият съпруг на поетесата от Кюстендил Веса Караманова-Паспалеева. 

Стойността на това приятелство за творческото израстване на Д. Дебелянов по времето, когато той е мобилизиран в 22-ри Пехотен тракийски полк в Самоков, положи в началото на своята интересна презентация, подготвена по случай 100-годишнината от убийството му на фронта, учителката по руски език Даниела Лучанска – председател на Дружеството на русистите в Кюстендил.

Двете с колежката й Елка Лучанска – също учителка по руски език, припомниха пред публиката, събрала се в отдел „Изкуство” на Регионалната библиотека, краткия житейски път на поета и безкрайната вселена на неговото  творчество.

Инициативата за възпоменателната вечер бе на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД, чийто председател е Камен Очипалски. За своите усилия да ни пренесат в нежния и трагичен поетичен свят на Димчо Дебелянов  двете учителки получиха искрени поздравления и по една искряща коледна звезда.

Наградата за публиката беше завръщането макар за час „в кротък унес” към едни от най-светлите и чисти пространства на българската поезия.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d