По стъпките на д-р Златев

Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg

„За моя живот трябва да се знае истината и само истината, която аз предавам на моите деца, внуци и приятели, като преминат по моя не лек и труден, но упорит път и труд към успеха, за да разберат неговата цена, която води до щастие. Да разберат, че успехът не идва сам. Да се справят с трудности и предизвикателства, които понякога животът ни предлага, да се вгледат в силата на постоянството и упоритостта, да разберат, че така се постига най-голямата и съкровена мечта. Да не се отказват и да вървят смело напред и да ценят своите корени, и да обичат род и Родина.“

Това сподели д-р Златев, екипирал семейството си и близките си приятели хидроинженерите Милена и Антон Петрови, както и техните деца Никола и Венци Петрови, с тениски, на които пишеше: „По стъпките на д-р Златев”.

Групата от 11 човека стартира от гр. Враца, премина през с. Беленци, родното място на неговия баща, от където д-р Златев в студ и пек, в сняг и киша 4 г. е изминавал по 16 км. общо на ден за да се учи заедно с други свои двама съученици, които преодолявайки трудностите са станали хора -лекари и ай ти специалисти.

„Дори когато слънцето напича и пот се лее по лицата ни, ние извървявахме 8 км. към училището в с. Добревци и 8 км. в обратната посока.”

И в днешния ден с неговите последователи по неговия път същото се случи, а той е учил 4 г., ходейки пеша в четвърти, пети, шести и седми клас, когато характера се е калявал. След като преминаха това разстояние и стигнаха до училището, в което е учил констатацията, не бе изненада, че то вече не е училище, а старчески дом.

Пътят на д-р Златев ни поведе по нататък към извора и пещерата на Златна Панега, когато той е бил студент и е бил член в Националния пещерен отбор, който се е готвел да замине в Жан Бернар – Франция.

Разказът на доктора за своя състудент и отличен леководолаз Миладин Ядков, който без страх се е спускал в бездънния извор на Златна Панега на 160 м. дълбочина със звънец, без да достигне дъно, за което се предполага, че под синьо-зелените води на извора има огромна бездна непокорена може би и до днес.

Впечатляваща гледка е този уникален по рода си извор, същевременно смразяващ със своето синьо-зелено величие, а около него прозрачен килим от диви циклами розови и бели цъфтят на воля. Знае се,  че това място е и вододайна зона, а точно там до него някой много „възпитан” се беше освободил от непотребната си камара боклук. Срам за тази постъпка, която за жалост не е единичен случай в държавата ни, а масова практика, и точно в този ден се изпълняваше призива „Да изчистим България!”.

По нататък групата се отправи към карстовата местност около с. Карлуково в близост до гр. Луковит, която е осеяна с уникални пещери, като „Проходна”, от която гледат два огромни отвори - наречени „Очите на Господа”.

Други пещери, които може да се посетят в този район, са „Тъмната дупка”, „Банковица”, „Белите езера”, „Зиданка”, в която има бисерна зала, „толкова красива, че ние ходехме боси за не изцапаме т. н. пещерното бяло мляко” - сподели д-р Златев.

А при пещерата „Лабиринта” до с. Реселец открихме вкаменен скелет на динозавър 1983 г. - тогава, като бяхме се вързали за нещо много твърдо, което се оказа в последствие зъб на динозавър.

Пещерата „Свирчовица” характерна с изкривени сталактити от течението и от вятъра, която където и да почукаш по нейните образования, те пеят и издават изящни звуци.

„След стръмните и опасни пътеки в пещерите и около тях групата беше предвождана от най-малката 6-годишна Зорница Георгиева, след което отседнаха в Националният пещерен дом”, построен върху цепнатината на скала, от които прозорци от птичи поглед се виждаше неописуема живописна гледка, където земята и небето се сливат над обширен зелен рай, а реката като змия се вие в подножието и тихо слиза надолу през Искърския пролом, а влакът лети в полукръг, устремен към поредната гара.

Да дойдеш тук и да не видиш „Очите на Господа”, все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. И още изумителните великолепни и величествени форми, сътворени от природата, където водата и вятърът са били творци. Там са снимани филмите „Време разделно”, „Борис Първи” и др., а преди 9 септември са хвърляни в пропастта борците против фашизма, които днес са забравени и се говори само за избитите след 9., което не е правдоподобно.

Избивани са хора както преди 9-. септември, така и след 9. Няма нищо по-лошо от гражданската омраза! Още живите знаят и помнят както избитите невръстните ястребинчета и Митко Палаузов, и хилядите др. избити ятаци и партизани.

След 9. 1944 г. се е случило същото, за това българина би трябвало да си вземе поука и да разбере, че силата е в обединението. Тук на това божествено място се снимат и много чуждестранни филми и холивудски продукции.

И в момента там също се снимаше филм.

Следващата пещера т.н. перла на Стара планина – по пътя на д-р Златев, която разгледа групата беше „Съева дупка”, тя се смята за най-красивата пещера в Европа, която спори за първо място с някаква себеподобна в ЮАР.

Тази пещера се оприличава още на естествена катедрала, в която се открояват най-красивите блестящи зали като „Белият замък”, „Космоса” и „Хармана” и др. В нея природно изваяни форми на дъга, дървета, дядо Коледа, образа на Ботев и много др.

Тук има прилепи, които както делфините имат естествен биосонар, чрез който се ориентират и ловуват. Те издават недоловими от хората ултразвуци. Те не са слепи, но дължат навигацията си в тъмнината на този периферен метод наречен ехолокация. Ентусиазираната група на д-р Златев не подмина фермата за щрауси Ему и Нанду в с. Брестница, където разгледаха щраусовия музея, в който всички експонати бяха свързани с материали изработени от щрауси. Изкачиха се и до Гложенския манастир, който се извисява над полите на Стара планина, кацнал като лястовиче гнездо на върха, откъдето се открива величествена, природна гледка. В подземието на манастира е било любимото място за скривалище на Левски. Многовековната история разказва, че манастирът е създаден през 13. век и че киевският княз Георги Глаж -участник в знаменитата битка при Клокотница, заселил се там, дава името на близкото с. Гложене.

Тайнствени сказания и легенди се носят защо и как е бил построен този манастир, но нека да свършим до тук, след като приключи и похода „По стъпките на д-р Златев“.     

ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ ФОТОМРЕЖА

 

Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg
Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg
Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg
Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg
Личен архив, специално предоставен на Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK