Любен Джермански, Радослав Велев и Румен Свиларски седнаха на подсъдимата скамейка с обвинение по чл. 278 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до две години или глоба от 1000 до 5000 лв. Заради чистото им съдебно минало и заради това, че нямат други криминални престъпления, наказанието им може да е само административно, разясниха адвокатите на тримата подсъдими.
Мраморната стела, която изкопали иманярите според археолозите била поставена на входа му, а и първоначалната й датировка е 2-3 век. След тяхната работа светилището е регистрирано в Археологическата карта на България.
Плочата е надпис-посвещение, а след година работа археолози и музейни специалисти успяха да разчетат и текста и съдържащ списък на членовете на култови сдружения.
Мраморната плоча, която историците наричат „стела”, открита в двора на къща в село Баланово, община Дупница, собственост на Любен Джермански, на 43 години, представлява надпис-посвещение от 170 –210 година след Хр. Върху нея са изписани имената на членовете на култово сдружение, участвало в управлението и обществения живот на Древна Пауталия. Разчитат се имената на ръководството на сдружението – 10 члена и 1 председател. Имената са тракийски, гръцки и 1 римско. Срещу някои има информация за заеманите от тях длъжности - членове на градския съвет на Пауталия и членове на местната селска община. Името на божеството е унищожено – останала е част от тракийското прозвище на бога Арес.
Собственикът, в чийто двор е намерена стелата, не е иманяр. Плочата е предлагана и на българския пазар на различни любители на антики, но след като не успяват да пласират антиката, са подготвени дейности за износ в чужбина.
В района на село Долна Козница в древността е имало светилище, сега регистрирано в Археологическата карта на България. Античният храм вече е бил обект на посегателство от иманяри.
Находката е един от най-цените експонати, откривани на територията на Кюстендилска област, казаха от РИМ. Жалкото е, че иманярите са унищожили всички други околни исторически маркери, като и самите те не могат да кажат точно откъде са извадили “Стелата”, обясниха още историците.
Първите проучвания на находката обаче показват, че каменната плоча е с размери 2.36 м на 1.18 м с надписи, и най-вероятно е била поставена на входа на антично римско оброчище на Асклепий в района на Светилището, намиращо се в землището на с. Долна Козница.