Писателят Кирил Пецев за себе си и за новия си роман "Църна месечина"

Кирил Пецев при представянето на книгата му "Църна месечина" в Гоце Делчев, снимка: Infomreja.bg

Поредното представяне на историческия роман „Църна месечина“ от Кирил Пецев се състоя в град Гоце Делчев. Писателят, тясно свързан с Благоевград и региона чрез своята дългогодишна журналистическа и обществена дейност, с готовност се отзова на поканата за интервю пред репортер на ИНФОМРЕЖА.

 

Господин Пецев, как стигнахте до своята житейска максима „И кръв да плюваш, казвай – дренки съм ял“?

Извода, за който ме питате, направих, когато работех като журналист. В тази професия  има и сблъсъци, и хубави, и лоши неща. Човек трябва да е амбициозен, да върви напред и да не обръща внимание на трудностите, които му поднася животът. Просто вървиш и ги решаваш. Това е. И сега продължавам да не се оплаквам. Така си вървя, по тоя път.

А какви са изводите, до които стигнахте от участието си в политиката?

Само в политиката пътищата на равен терен правят завои, което не ми харесва. За праволинеен човек като мен беше трудно. Не беше невъзможно, но беше трудно. А с книгите може да се поддържа праволинейност.

Публицистиката или белетристиката Ви носи по-голямо удовлетворение?

Сега белетристиката ме удовлетворява, но не бягам и от публицистиката. Има ли мисия, на която да се посветя, с удоволствие бих работил и там. Важното е човек да има позиция и тя да е изразена ясно, а не да е завоалирана в разни фрази, които нищо не казват.

Тъй като разработвате исторически сюжети, искам да Ви попитам какво е мнението Ви за обучението по история в нашите училища.

Знам, че учебниците по този предмет са плод на натиск да се манипулира българската история, да се изопачи, да се загуби в нея българското, да се изведат едни други теории – резултат на нови идеологии, които аз не приемам. Жалко за хората, които за пари пишат учебници, манипулиращи българското съзнание. Времето няма да им го прости.

Отдавна ли се интересувате от историята на ВМРО?

Преди може би 30 години имах рубрика в радиото - „Живи разкази“, и тогава записах един много възрастен човек, живата история на Петрич. Всичко, което той разказваше, ми беше толкова мътно и далечно, че аз не можех даже и въпроси да задавам. Когато се върнах в Благоевград, дешифрирах целия текст. Нищо не ми говореше. Преди две години реших да преровя  старите си архиви. Попаднах на този материал и като го зачетох, всичко започна да ми говори. Значи натрупаното през годините като впечатления и прочетеното ми даваха  яснота по тая проблематика.

Как се роди темата „Църна месечина“?

Това стана благодарение на съвсем конкретен случай. У един мой познат – внук на петрички войвода, възрастен човек донася снаряд. Даден му е да го пази от касиера на окръжната организация на ВМРО през 1924 година, убит в Горна Джумая, и от тогавашния ръководител на организацията Алеко паша. Върху снаряда има символи, които според близките на приносителя, вече починал, посочват скритото злато на ВМРО. Злато не търсихме. Това, което аз открих, беше едно духовно злато, едно зърно, което изведе интересната хипотеза, претворена в „Църна месечина“ – за българското в Македония, а не за Македонския въпрос.

Казвате, че трябва да уважаваме „ръбестите хора“ от нашата история. Това ли е целта, която си поставихте с написването на романа?

Хората, на които съм се опитал да дам реванш, са били точно такива - ръбести хора. Ръбесто е било и времето. Ние от наша гледна точка не можем да даваме оценка нито на времето, нито на хората. Можем само да разкажем  за тях и да не ги слагаме в графи „убийци“, „предатели“ и всичко останало. Всеки от тях е бил с някаква определена мисия. При положение, че не е имало кой да обедини цялата тая енергия за свобода, чест и достойнство, всеки човек или група хора са вървели в своята посока и тия посоки някъде са се сблъсквали. Но всички те са дали живота си за България, а не за пари. Затова трябва да бъдат открити и показани, да бъдат, както казвам аз, реставрирани. Тези хора никога не са били безхаберни или малодушни.

Когато през 1934 година, при ликвидирането на ВМРО, четници казват на войводата Георги Въндев от Петрич да вземат пушките, защото идва войската и семействата им ще бъдат интернирани, той, който има 25 рани по тялото си от битки със сръбски контрачети, казва: „Аз срещу български войник пушка не вдигам!“ Жалко, че когато Иван Михайлов моли Христо Силянов да напише историята на ВМРО, последният отказва. Сега можехме да имаме сведения  за организацията във всеки град – кой какво и как е свършил.

Вие сам как оценявате романа си „Църна месечина“?

Книгата е един писмен паметник на войводи и революционери, които са дали живота си за България. И не само на тях, но и на ония, които са положили духовността по българските земи.

Не мога да не Ви попитам как гледате на новите българо-македонски отношения?

Аз не гледам на тях като на стари и нови. Въпросът е принципен – не трябва да се правят никакви компромиси по отношение на българския дух и на българската история. Компромисите, направени под натиск на външни сили, ни доведоха до положение да се чудим как да защитаваме духа си в нашите земи, там, където е рътило българското семе.

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK