Пирин запя! Чу го и Рила! Традицията е жива! Паметта на илинденци - също! (СНИМКИ И ВИДЕО)

Снимка: Infomreja.bg

Десетки хиляди почитатели на автентичната фолклорна песен събра XV Събор на народното творчество "Пирин пее", който се провежда тези почивни дни на поляните в местността Предел.

Надпяването ехтя от четири сцени сред живописната природа между двете величествени планини – Пирин и Рила. То започна вчера сутринта с представяне на фолклорните състави и изпълнители.

На първа сцена се изявиха самодейците от общините Кресна, Струмяни и Благоевград, на втора – Симитли, Гърмен и Сатовча, на трета – Банско, Разлог и Петрич. На официалната сцена пък бе заключителният гала концерт с отличените и специалното участие на Ансамбъл "Пирин".

В днешната програма пред многобройната публика излязоха състави и изпълнители от Сандански, Белица, Якоруда, Хаджидимово и Гоце Делчев.  

В тазгодишното 15-о издание се включиха над 2 000 участници от 84 групи от цялата област.

Съборът се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание – Цвета Караянчева, която лично уважи събитието и се преклони пред паметника на Илинденци в местността Предел заедно с евродепутати, народни представители, кметове от региона и градоначалника домакин - Красимир Герчев. 

Караянчева прие рапорта на началника на почетния караул и произнесе слово по повод годишнината.

„Тук, на този мемориал, на този пиедестал на гордостта, храбростта и саможертвата, се прекланяме пред подвига на дедите ни, оставили своите кости пред олтара на Отечеството. 115 години след избухването на Илинденско-Преображенското въстание се събираме с преклонение, а не с желание за мъст, с песен, която лекува, която ни дава възможност да простим. Защото прошката е привилегия на мъдрите. Прошката лекува!“, заяви Караянчева.

Тя подчерта, че България е благословена с най-необятната палитра от ритми и мелодии, от звуци и шарки, а гордите чеда на Пирин планина са пазители на тази безценна съкровищница.

Думата взе и кметът на Разлог, Красимир Герчев, който припомни събитията отпреди 115 г.: "И нашият край е платил своя данък за свободата в огъня на Илинден - с над 200 убити, над 100 изпепелени къщи, с жестоко изтезавани мъже, жени и деца. Дълъг е списъкът с имената на загиналите. Днес се прекланяме пред духовната им сила и саможертва. Поклон пред тяхната решителност и героизъм!".

Евродепутати, народни представители, кметове, потомци на загиналите отрупаха монумента с венци и цветя, а Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна литургия.

След тържествената церемония пред паметника на Илинденци всички се отправиха към сцените на "Пирин пее" за финалния концерт. Председателят на Народното събрание се разходи из алеята, разговаря и прие десетки поздравления от хората, направи си и незабравими снимки за спомен. Самодейци й пяха изворни песни.

Получи и скъпи подаръци. От щанда на Историческия музей в Разлог й дариха прочутата разложка запеска и книга за 60-годишния юбилей на музея, а от кмета на община Разлог - кошуля с мънистен колан и пушета, с които да води хорото на "Пирин пее".

Съборът „Пирин пее” е емблема на Разлог, хората са израснали с него, носят го в сърцата си и така вече повече 50 години.

Началото е поставено през 1962 г. и до 1985 г. се провежда на всеки пет години. През 1985 г. тази забележителна проява на автентичните фолклорни традиции на Пирин е преустановена. След 12 години съборът успешно е възстановен през 1997 г. и заявява своето присъствие в културния живот на България и Пирин, както и своето намерение да насърчи и да запази уникалното фолклорно наследство на Югозападна България.

През 2014 г. се взима решение съборът да се организира през четири години. Провежда се в края на месец юли или в началото на месец август.

Още от създаването си става визитна картичка на Благоевградска област и е един от най-големите форуми в България за интерпретация на традицията на сцена. В рамките на няколко дни поляните на местността Предел се превръщат в богата палитра от музика, танци и багри от богатата ни фолклорна съкровищница.

„Пирин пее” не е фестивал, а движение за издирване, съхранение и популяризиране на изворни народни песни и традиции. Той е поредица от местни и общински празници на народното изкуство, изучаване на фолклора и етнографската образност.

15-ото издание доказа, че дълголетната традиция е жива! Паметта на илинденци - също!

 

ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ ФОТО МРЕЖА

ВИДЕО

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa