„ПИРИН ПЕЕ” ПРЕЗ 2012 НА 50 ГОДИНИ

снимки: Община Разлог

Когато се заговори за събори, първото, което трябва да се спомене, са традиционните селски сборове/панаири в България, на които винаги е присъствала музика. Провеждали са се обикновено на календарен празник, често на храмовия празник на селото. Тези сборове все още са част от живота на множество селища в България.

Друг тип са Съборите на народното творчество, в чиито център е сценичното представяне на народни песни, танци и свирни, често с конкурсен характер. Днес движението на Съборите на народното творчество е една утвърдила се вече у нас форма за поддържане и популяризиране на фолклора. В зората на това движение много често модернизираната форма наследява традиционната съборна форма. В някои случаи дори селският събор замира като религиозен и общоселищен празник и е преосмислен като „нов битов празник”. Нерядко освен удовлетворяване на нуждите на празнуващите, „новият” празник е изпълнявал и партийно-политически задачи. Това е само една възможна гледна точка обаче, защото се оказва, че и преди 1944 г., макар и нерегулярно, но са се провеждали надпявания и надсвирвания със сценично представяне на фолклор.

Например още в рамките на Пловдивското земеделско-промишлено изложение през 1892 г. участват 120 изпълнители на народни инструменти и певци от цяла България, както и майстори на инструменти. Подобни участия има и в Националния селскостопански събор, провеждан във Варна през 30-те години на ХХ в., в чието трето издание (1937 г). е награден кавалджията Никола Ганев. Певицата Мита Стойчева получава награда на друг събор – Селскостопанският събор за Северна България, Велико Търново, 1939 г. Тези отличия поставят началото на тяхната професионална кариера.

Още с появата на първите събори на народното творчество в началото на 60-те години на ХХ в. в регламента се включва оценяване от жури и това е пряко свързано със сценичното битие на представяния фолклор. През последните десетилетия се провеждат дебати около въпроса за журирането (необходимост, критерии, качества), чуват се „гласовете”, оспорващи необходимостта от жури, но така или иначе тази форма на експертно оценяване на „автентичността” и качествата на изпълнението все още функционира.

Що се отнася до музикалните жанрови параметри на сценично представяния фолклор, при провеждането на първите регионални събори, и още повече при възникването на националния събор в Копривщица през 1965 г., намерението е той да обхваща преди всичко „автентичен/изворен” фолклор. Съборите обаче постепенно променят облика си. Една от посоките на развитие например е участието в някои от съборите в последните години на групи, изпълняващи стари градски песни и въобще песенен фолклор от градски тип. Тази тенденция е по-типична за региони, в които традиционната музика не е толкова съхранена и местният репертоар се „захранва” и от песни и мелодии с друг регионален произход или жанров характер (това може да се каже за някои региони в Северна България).

 

Първият събор в с. Граматиково – „Странджа пее”

 

През май 1960 г. се състои първият Събор на народното творчество „Странджа пее”. Неговата организация се дължи на три институции, ангажирани по това време с тази идея – Радио София, Института за музика при БАН и Централния дом за народно творчество (по-късно Център за художествена самодейност). Основна роля за възникването на тази идея обаче има Радио София, по това време в лицето на тогавашния главен редактор в редакция „Народна музика” Георги Бояджиев, както и на бъдещия диригент и композитор Коста Колев, писателя Димитър Осинин, редактора Иван Василев, Андрей Пухлев (директор на Дома за народно творчество към Министерството на просветата и културата) и др.

Първият странджански събор в с. Граматиково е последван и от други подобни регионални събори – добруджански в Тервел (септември 1960 г.), родопски (Рожен, 1961 г.), на тракийската песен в Ямболския край в Елхово (май 1962 г.), на песните от Благоевградския край в местността Предела (септември 1962 г.), за надсвирване и надиграване в Сливенски окръг в местността Баните (септември 1962 г.) и др. Целта на тези събори е да се изтъкне диалектната специфика на всеки регион и особено да се подчертае локалната съхраненост на автентичния музикален фолклор. Така постепенно се ражда идеята за организиране на национален събор на народното творчество.

 

Националният събор на народното творчество в Копривщица

 

Предложението за провеждане на националенен събор на народното творчество именно в гр. Копривщица принадлежи на фолклористката Райна Кацарова, тъкмо тя изтъква Копривщица като най-подходящо място в природно и архитектурно отношение. Първият копривщенски събор се състои през август 1965 г. и така до днес този форум си остава най-мащабното събитие от този тип – той събира огромен брой участници от всички краища на България, които озвучават поляните на Войводенец с автентични песни и свирни, обличат местните си носии и представят своите танци и обреди.

В зората на събора сцените са едва 3, а участниците – около 4000, като разделението е на певци, инструменталисти и танцьори, но постепенно с времето „естрадите” стават 7, принципът на разделението им регионален, а броят на участниците расте с всяко следващо издание. След 1989 г. средствата, отделяни за организирането на събора, рязко намаляват и неговото съществуване е под въпрос. Все пак обаче през 1991 г. съборът се провежда, като дори броят на участниците надминава предходните събори. На последния десети юбилеен събор през 2010 г. участниците надхвърлиха 13000.

В последните години, освен седемте сцени за изпълнители на автентичен фолклор, се конструираха още две сцени – в самия град, на които в концерти се изявяват чужди групи, изпълняващи български фолклор. Така съборът в Копривщица се развива и следва своя ход като най-голямото събитие в движението на съборите за народно творчество. Значението му е многопосочно. И то е както в това, че мотивира хиляди участници да изпълняват и да съхраняват собствения си музикален фолклор, така и в предизвикателството да продължават да се издирват старите местни песенни и инструментални образци. И този ефект от събора, и от съборите въобще, задава перспективите на тази форма, възникнала преди вече повече от 50 години, но функционираща и днес.

 

„Пирин пее” на Предела – 50 години по-късно

 

Като част от поредицата регионални събори се появява и съборът на Пиринския край – „Пирин пее”. Идеята за неговото организиране принадлежи на Илия Манолов, тогава инспектор по музика, а по-късно изтъкнат наш фолклорист и професор. И така се ражда и първият пирински събор през 1962 г. по модела на вече състоялите се събори в Граматиково, Тервел и Рожен. В организацията на второто му издание се включва и Костадин Динчев, също професор-фолклорист, а диапазонът на представяния фолклор се разширява от песенен към словесен, танцов, обреден.

По същото време учени и изследователи от Българската академия на науките провеждат експедиции и теренни проучвания на фолклора от Пиринския край, което също спомага за обръщане на погледа и оценяване на собственото фолклорно богатство и е причина за мотивацията на все повече желаещи да участват в събора „Пирин пее”. Броят на изпълнителите нараства с всяко следващо издание – третият събор се провежда през 1974 г., четвъртият – през 1980 г., петият – през 1985 г. Третият събор през 1974 г. е грандиозен по своите размери и организация – посветен е на 30-годишнината от победата на социалистическата революция в България, а на петият събор през 1985 г., посветен на ХІІІ конгрес на БКП и на 30-годишнинато от Априлския пленум, участниците достигат 7895, като представянето вече е на 7 естради, а зрителите са десетки хиляди. И независимо от конюнктурния контекст, в който е поставян съборът, той се превръща в мащабно и значимо събитие за целия Пирински край, където местният музикален, танцов, словесен и обреден фолклор в голяма степен е съхранил своите традиционни форми.

След демократичните промени съществуването на събора „Пирин пее” прекъсва за 12 години, възстановява се през 1997 г. и отново е особено масов като брой участници и зрители. Нови организатори, нови спонсори, неправителствени организации, частни бизнесмени, както и местната администрация в Благоевград и Разлог продължават живота на събора, така важен за хората от Пиринския край. Във всички издания на събора след 1989 г. участва и Държавният ансамбъл за народни песни и танци „Пирин”, който представя свои авторски сценични спектакли при откриването и закриването на събора.

Тази година „Пирин пее” навършва 50 години. Половин век този събор оцелява, събира на едно място музиката, танците и обредите на почти всички селища от Пиринския край, представя съхранените форми на традиционното фолклорно знание или онези, на които е вдъхнат нов живот, причина е за предаване на това знание от генерация на генерация. И тази година, на 4 и 5 август, поляните на Предела ще се озвучат от двугласните пирински песни, от пронизителния звук на Петричките, Гоцеделчевските и Разложките зурнаджии, ще се вихрят хорá, защото и участниците, и зрителите чакат всяко издание, готвят се за него, преживяват го като празник. А формата на събора, добра или лоша, но наложила се през годините, дава възможност именно за такова преживяване.

(Информацията, използвана в този текст, е от книгата на Лозанка Пейчева „Между селото и Вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена”, С., 2008)

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf
loading...