Преди и сега
Петък е – денят, в който обикновено гр. Гоце Делче е най-оживен. Едни отиват към пазара, други вече се връщат.
Познати се спират за кратка раздумка. От селата също прииждат хора. Едва ли не цялата околия участва в петъчния алъш – вериш.
А днес пазарът е пуст. Няма ги хората, няма ги сергиите, няма я глъчката. Потискаща тишина.
Безлюдна е и главната улица. Само тук-там пред някоя аптека стои човек и чинно чака реда си, за да влезе. Бездомните кучета са повече от хората.
Самотни са и пейките пред блоковете. А градинките са толкова красиви с цъфналите зюмбюли и нарциси!
Но най-тъжен е паркът. В хубаво време като днешното детските площадки бяха пълни, малчуганите играеха на воля. Възрастни хора се разхождаха бавно по алеите или седяха кротко на пейките.
Сега никой не се радва на двете прегърнати мечета, нито на красивите малки къщички. Никой не се спуска по пързалките, не се катери върху гърба на грамадния козел.
Докога? Не знаем. Остава ни само надеждата по-скоро да видим града си такъв, какъвто го знаем и обичаме!