В един от светлите дни след Христовото Възкресение жените от дружество „Майчина любов“ и хора с увреждания от Дом „Ильо Войвода“ заедно извървяха пътя към храма в Гигинския манастир „Свети безсребърници Козма и Дамян“.
Средствата за пътуването и храната бяха от все още неизразходваната докрай сума, оставена приживе в дружеството от легендарната благодетелка и закрилница на хората в нужда Лили Шмидт, която си отиде миналото лято на достолепните 91 години.
Това беше един наистина необикновен ден, който едва ли ще бъде забравен от хората, които го преживяха. Петнайсет души, живеещи в ДВХФУ „Ильо Войвода“, повече от половината от които се придвижват в инвалидни колички, пет души от персонала на дома и двайсет и пет жени от дружество „Майчина любов“ направиха заедно това пътуване, за да извървят в рамките на възможното за един ден пътеките по между си.
При липсата на специализиран транспорт с платформа за качване на инвалидни колички едно такова пътешествие е изключително изпитание. Хората с увреждания се качват от количките в автобуса на ръце, така и се свалят от него, а за това се изисква не само физическа сила, но и търпение, доброта и сила на сърцето.
Когато видиш това с очите си и преживееш един такъв ден, разбираш, че здравите хора не си дават почти никаква сметка какво означава да си зависим в придвижването си и колко много / а често и непреодолими/ могат да са препятствията по пътя. Но излизането макар и за един ден отвъд стените на институцията, колкото и тя да е добре уредена и колкото и сърцати да са хората, работещи в нея, си струва усилията и изпитанията.
Но най-вече си струва ценността на общуването! Постигането на близост не е лесно и няма как да стане веднага. Първата крачка обаче е безценна, защото проправя път за следващите, създава доверие и разтваря сърцата едни към други.
За участниците в поклонническото пътуване имаше подготвена беседа за драматичната история на Гигинския манастир и специален поздрав от Йорданка Тасева от ръководството на „Майчина любов“. За съжаление, макар и светата обител да е напълно обновена, достъпът до нея не е достатъчно улеснен за хора в инвалидни колички и даже придвижването из големия манастирски двор, да не говорим за влизането в двете черкви – средновековната и новата, са проблемни.
Но пък времето беше слънчево! А грижите на старшата сестра на дома Любка Манева, на рехабилитаторката Димитрина Марина, на кинезитерапевта Елена Лучанска, на санитарката Искра Спасова и на железния общ работник Тодор Миразчийски, както и съпричастността на шофьора на автобуса Ивайло Траянов направиха всичко възможно проблемите с качването, слизането и придвижването почти да с усетят. Читалище „Асклепион“ от своя страна осигури телевизионен оператор, който да заснеме пътешествието – за спомен и за да подпомогне усилията за осигуряване на специализиран транспорт за дома.
В този априлски ден всеки извървя пътя към храма както можа – и в буквалния, и в преносния смисъл. А емоциите и размислите започват оттук нататък. Например за това – как е възможно едни здрави прави хора в държавата, на които сме дали доверието си да работят за своя народ, и разни чиновници от структури, създадени едва ли не за да има откъде да взимат високите си заплати, да се возят в шокиращо скъпи автомобили от луксозните си домове до луксозните си работни места, а за хората с по 200-300 лв, инвалидни пенсии, обречени да доизживеят дните си извън своите семейства, в институция, колкото и тя да е добре организирана, да няма как да се осигури едно цивилизовано превозно средство?!
Явно онези там с лимузините с кожените салони и с добре охранената си охрана още не са извървели своя път към храма, коментира Виолета Атанасова, заместник-председател на дружество „Майчина любов“.
