Читалище „Асклепион 1998” почете Илинден пред паметника на Яворов

Снимки: Виолета Атанасова

Странно е, но е истина, че малцина кюстендилци знаят, че в  парка при Чифте баня  под една над 80-годишна   плачеща черница, встрани от градската суета и публичните политически активности е подслонен паметникът на един от най-големите български поети – Пейо Яворов.

А и не са много тези, които и да знаят този факт, са наясно  по каква причина в нашия град има паметник на поета.

В деня на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание членове на НЧ „Асклепион 1998” положиха скромни букети цветя на това място, което всеки път остава без внимание при тържественото отбелязване на датите, свързани с дейността на ВМРО.

П. К. Яворов е един от най-близките съратници на  Тодор Александров в борбата за освобождението на Македония, някои даже твърдят, че поетът  е сложил край на краткия си живот  с  пистолет, получен лично от воеводата. 

Както и редица други дейци на ВМРО, той  е пребивавал в къщата на легендарната баба Дона Ковачева, която е приютявала четниците, хранела ги е, лекувала е раните им, била е техен куриер и  им е показвала  тайните пътеки  през Осоговската планина към Македония, а освен това е предоставила и цялото ковашко  съоръжение на покойния си съпруг за нуждите на бомболивницата в Длъхчево Сабляр.

Именно тук Яворов замисля своите знаменити „Хайдушки копнения”, които остават  сред   най-вълнуващите страници в българската революционна поезия.

Освен в Кюстендил, паметници на поета-харамия има в Поморие, където вече над шест десетилетия всяко лято се организират Яворови поетични вечери, в гр. Гоце Делчев – заради близкото му сътрудничество с воеводата, в Двора на кирилицата в Плиска, в Борисовата градина в София и, разбира се, в арменската столица Ереван. 

Паметникът в Кюстендил е дело на скулптора Григор Агафонян и е точно копие на паметника в столицата. Издигнат е през 1929 г. , а шест години по-късно видният кюстендилски озеленител – служител към Общината, засажда до него плачещата черница. Няколко поколения кюстендилски деца са си играли в градинката на Чифте баня, но почти никой не се е сещал да им каже, че само на двайсетина метра от любимата им бронзова сърничка е паметникът на един велик българин.

Преди известно време ученици от ПГИМ „Й. Захариев” отбелязаха Деня на народните будители пред паметника на Яворов  и посадиха хризантеми пред него, от които вече няма следа. В сайта на училището младите хора написаха, че 1-ви ноември за тях  е бил не просто един неучебен ден, а празник, ден за почит към нашите книжовници, борци и писатели”.

Читалище „Асклепион” подема инициативата  да извади от незаслужената обществена забрава  паметниците и на други видни личности, свързани с нашия град и дали неоценим принос  към българската национална духовност. Сред тях е и паметникът на проф. Асен Василиев – изкуствоведът, който разкри безценната стойност  на средновековната Колушка черква „Св. Георги”, съобщи Виолета Атанасова – председател на читалище „Асклепион”.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5

FACEBOOK