“Заслужената” смърт – погребаните с омраза жени

Снимка: Infomreja.bg

Какво се случи в България през 2018 година?

Антония, Дарина, Катя, Елена… 28 жени станаха жертви на насилие в уюта на собствения си дом, загубиха живота си.

„Защото са си го заслужили” – както се изразиха маси от потребители из социалните мрежи. Защото те са виновни. И защото “си го търсят”. Всички останали, върху които системно се упражнява насилие, трябва да мълчат, защото по дадения модел от предходните събития, ще ги сполети същото. И те наистина не казват нито дума, за да “не си го заслужат”.

Според доклад на Европейския институт за равнопоставеност на половете и проведеното през 2017 година проучване индексът, обозначаващ разпространението, сериозността, както и подадените сигнали за насилие над жени, показва, че страната ни е в дъното на класацията – на 28-то и последно място. По-просто казано –  българките са насилвани често и брутално, но парадоксално – сигнализират за това прекалено рядко.

Статистики на МВР показват, че всяко трето умишлено убийство в България, е на жена в условията на домашно насилие. Причината за всяко пето – ревност. 51 жени за последните две години са изгубили живота си от ръката на близък човек, а традицията тенденциозно се установява все по-навътре в ценностите на българското общество и все по-надълбоко в народопсихологията.

Доказателство за това е последвалата реакция след случаите през последните години, в които жени бяха пребивани, измъчвани до смърт, от човек, който смятат за свой партньор. Реакцията на мнозина от българското население бе “Кой знае колко му е тровила живота”, “ Без да подкрепям насилието като цяло, е нормално на мъж да му дойде до гуша от шашавата му жена”, “ Браво на човека, че се е спасил”.

Никой не се спря пред паметта на тези жени, нито един не се интересуваше.  Въоръжените с нахалство коментатори знаеха, че “жените трябва да си знаят мястото”.

“Кое място да си знаят? “ – ще попитат някои от вас.

Ами позицията им в обществото, как кое? Това, в което една голяма и безспирна, безскрупулна, деградираща маса от хора вярват до мозъка на костите си. Очевидно, даващите мнение относно ситуацията в държавата по отношение на агресията и насилието, са направили своето обширно проучване кой и къде трябва да стои, какво трябва да (не) говори, за да не си понася последствията. Това са първата група от хора, които, сметнали за правилно, решават да налагат унищожителното, погнусяващото си мнение публично.

Има и още “рационално” мислещи маргинали и те са причината гореспоменатите да продължават да бълват ужас навсякъде. Хората, които някак са приели, че убийствата, зверствата, изнасилванията, пребитите жени и мъже, са просто поредните и това не се случва само в България, а и по целия свят. Следователно, просто считат чудовищно пребитата жена в някой краен квартал на столицата, или удушената в собствения си дом майка, за цифра в полицейските хроники, която след 24-те отделени за внимание часа, ще бъде забравена и изпратена в архивите. А след това, ще се появи следващата жертва. И следващата. Но те са просто статистически данни, нали така? И какво като след време сегашната убита е вероятно да бъде Вашата дъщеря, майка, съпруга, приятелка? Тогава пак ли ще бъде поредния погребан в нищото труп, или ще предприемете действие? Донякъде разбирам, че пренасищането с подобни случаи прави рецепторите Ви неадекватни, но няма значение – все пак към момента всичко е “в рамките на нормата”.

Само дето не е.

Не е нормално хора да бъдат приемани за прости числа в съдебни спорове. Хора, които допреди часове са разхождали децата си и са се прибирали у дома при най-близкия за тях човек, който минути по-късно решава, че те не трябва да живеят. Над 28 жени фигурират в докладите, а запитвали ли сте се, колко отнети животи не са били упоменати никъде? Но какво от това, нали? Вие, скъпи дами и господа, нямате отношение към проблема, защото не е Ваш, още по-малко пък желаете да се пренатоварвате с чуждите трагедии. Те обаче, не са точно чужди – те са на всички нас, хората, които изграждат обществото и бъдещето чрез действията си, или отсъствието на такива. И не може да приемате за “пореден” всеки случай, в който някой пие една ракия, а след това приключва нечии живот. Защото ще продължи и ще остави отпечатък в мисленето на всички от бъдещето.

А колкото до тезата, че в България има повече убийства на мъже, отколкото на жени, но около вторите се вдига повече шум – това е просто пародийно. Никой не омаловажава посегателствата над мъже, едва ли има разумен човек, който би изникнал с уникалната теория, че вниманието ( което, на първо място, е недостатъчно ) отделено на насилието върху жени, е опит за разделение между половете. Или начин за втълпяване на нова “идеология” у българите. Не е, но е жалко и трагично, че има недоволни от “вдигането на шум” хора, които въобще дискутират подобни радикални безсмислици. За тяхно нещастие обаче, съществува и трета група от хора, които искам да отбележа -  недоумяващите и изумените от агресията, здраво мислещи граждани. Тези, които са наясно, че случващото се престъпва всякакви ценности и морал, срива човешкото и провокира само жестокост и погнуса. Това е мисленето, което води до недоволство в първите две групи, в тези, които смятат, че жените са “си заслужили” да бъдат третирани по такъв начин, както и в онези, които няма какво да направят по въпроса, защото не им пука достатъчно, за да не си заслужат нещо и те, или от проста апатия. Това е мисленето, което трябва да се разраства и да продължава да функционира, да се прилага на практика. Независимо дали идва от организации, или от отделни хора. Те трябва да бъдат нишките, които да променят начина, по който се гледа на темата. Трябва да научат децата си, че човешките тяло и ум са неприкосновени и никой няма право да посяга върху тях, и никой няма право да отнема живот, без значение от пола.

И защото се провеждат дискусии кой кого убива повече – не казвам, че в България всички мъже са изроди, нито, че не съществуват жени, които постъпват умопомрачително – не – има, но трагедията не е в погребаните тела, нито в съдебните процеси. Тя е в отношението към насилието. В премълчаните удари и обиди, за които никога никой не разбира. В коментарите “заслужила си го е”. В нищо неправещите, апатични и изгубили чувство за съпричастност и принадлежност групи от хора. И докато това не се промени, агресията винаги ще взима превес в обществото, а насаждането, че това е “нормално”, ще се вкорени в бъдещето на България. И ще бъде пагубно и страшно. За всички.

Какво се случи досега в България през 2019?

Същото – от началото на годината има няколко убийства, които се вписват в коментираната категория на “заслужилите”. Колкото и организации да направят кампании, колкото и закони да бъдат изменени, нищо няма да се промени, докато не се изкорени изцяло садистичното и грозното в мисленето на хората.

Моля ви, премислете примера, който давате, не бъдете апатични и запомнете, че изборите, които вземате, рефлетират върху обществото, в което живеем. А онези, които са преценили, че имат правото да посягат върху чуждите тяло и ум, да знаят, че винаги, когато не си сдържат нервите, могат да затворят вратата с трясък и да си тръгнат, вместо да удушат човека до себе си. Даващите обстойно мнение за чуждия живот и правото на такъв, трябва все някога да престанат с гръмките си и ужасяващо отвратителни изказвания, които имат потенциал да се превърнат в действия. Всичко това трябва да спре. Иначе поредната Катя, Елена, Дарина ще намери своето място сред убитите. А полицейските доклади ще продължат да трупат бройки.

И не забравяйте да коментирате отдолу кой, как и в какво количествено отношение “си го заслужава”…

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK