Планината утоли жаждата ни за сняг

Снимка: Infomreja.bg

Поход до първенеца на Среден Пирин

Тази година в Гоце Делчев снежец преваля само веднъж, и то толкова оскъден и толкова за кратко, че си останахме жадни за сняг. Но през февруари склоновете на Пирин побеляха и ТД „Момини двори“ организира поход  до връх Ореляк, най-високия в Среден Пирин – 2099 метра.

С коли пристигаме до хижа „Попови ливади“, откъдето започва пешеходният ни туризъм. По пряка пътека стигаме до някогашната станция на „Далекосъобщения“, отдавна неизползваема, а оттам – по шосето към върха.

Ратрак, който да пробие пътя, не е минал, защото дебелината на снега е недостатъчна – около десетина сантиметра. Все пак има проправена пътека от туристи, минали преди нас. И така, в колона по един се придвижваме напред.  Пред всички е Мира – 7-годишна немска овчарка, която напълно оправдава породата  и  името си – умна, обучена и много дружелюбна . През целия път на отиване и на връщане тя неуморно тича край нас и ни се радва.

Височината се увеличава плавно и не ни затруднява. Разстоянието по шосето от Попови ливади до Ореляк е 10 километра, което означава, че няма голяма денивелация.

Видимостта този ден е отлична и вляво от пътя ясно се откроява  Санданското корито. Интересно е да се видят отвисоко и пясъчните пирамиди край Мелник, които са като застинали стражи на града.

Стигаме до мястото, където преди 35 години е катастрофирал самолет. Отбиваме се от пътя, за да се поклоним пред паметната плоча на младия пилот Веселин Митрев, загинал тук.

Потиснати от тягостния факт, продължаваме нагоре. Не след дълго изоставяме шосето, защото отъпкан път по него вече няма, и тръгваме направо към върха, като отново се възползваме от услугата на „колеги“ – туристи, проправили пъртина.

Белотата на снега искри под щедрите лъчи на днешното февруарско слънце. Погледите  привлича  красивата бяла украса на елхичките. Като ги гледа човек, за пореден път си казва, че от естественото по-хубаво няма. Никакви мигащи светлини, разноцветни играчки и всевъзможни  гирлянди не могат да се сравнят с този замръзнал върху клонките сняг!

Вече сме на върха, където е телевизионната кула. Отдъхваме навън, прави, защото вътре не е разрешено да се влиза. Под нас е Добро поле, а в далечината – нашият град и селата наоколо. Колкото до връх Ореляк, виждаме и двете му лица – гостоприемен откъм туристическия маршрут, по който минахме, и застрашително настръхнал с ужасяващи зъбери и пропасти от противоположната страна! Чак да не повярва човек!

Пътят обратно изминаваме по-бързо, но и с по-голямо внимание, защото снегът е поомекнал на слънцето и опасността от подхлъзване е по-голяма. Отново минаваме встрани от самотния връх Баба и се спускаме надолу, като все така вървим по снежния коловоз. Малко преди да излезем на шосето, виждаме тъмните талази на идваща откъм Свещник мъгла. Опасяваме се, че няма да ни подмине, но в последния момент тя решава да се смили над нас и сменя посоката си. Е, късметлии сме си днес – и слънце, и безветрие, че и мъглата ни подмина. Дано така да е и следващия път, когато отново ще закрачим по планинските пътеки!

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK