Граждански инициативен комитет за пореден път организира отбелязването на годишнината от учредяването на кюстендилското Дружество за българо-съветска дружба, което е едно от първите в страната. Събитието се провежда на мястото на учредителното събрание – в парка на днешния ресторант „Бохемия” в Хисарлъка, където има скромен гранитен паметник.
Полк. Йордан Костадинов – преподавател във Военната академия и председател на читалище „Ген. Владимир Заимов” - единственото военно читалище у нас, припомни обществено-политическия контекст, в който се учредява дружеството, както и Вапцаровото стихотворение „Селска хроника”, олицетворяващо народните настроения към него.
Камен Очипалски – председател на Дружеството за приятелство с Русия и народите на ОНД, което е правоприемник на дружеството за БСД, подчерта, че не само мащабните търговско-икономически връзки със Съветския съюз, но особено духовните контакти и чисто човешкото приятелство между обикновените хора от двете държави в значителна степен бяха изгубени през последните три десетилетия не без специалните усилия на определени политически кръгове, активно насаждащи антируски настроения у новите поколения.
Особен принос за емоционалната атмосфера на честването имаха музикалните изпълнения на Сашка Спасова и Любов Стащук /дует „Геран” „Геран”/ с китарния съпровод на Димитър Колев, както и миксът от легендарни руски песни, атрактивно поднесен от мощния глас на Васил Костадинов, разказаха организаторите на събитието, зад които не стоят политически партии.
Видни лекари, адвокати и учители, както и обикновени тютюноработници са оценили преди близо осем десетилетия необходимостта да се работи за приятелските връзки между българския и руския народ и да се популяризират високите достижения на руската култура, днес настроенията със знак Анти полагат неимоверни усилия да се разгражда това, което двата народа са изграждали по между си във вековете.
И събития като днешното имат скромната задача не да правят пропаганда или да обръщат носталгично ретро погледи назад, а просто да съдействат за съхраняването на паметта. Защото ако ние самите не помним, историята някой ден ще го припомни на нашите деца и внуци – и то не непременно така, както би ни харесало, коментираха участниците във възпоменателното честване, които отрупаха с цветя гранитния паметник край „Бохемия”.
