„От Каменица до Венеция”. Това е филмът, който авторът Благой Ранов посвещава на Яков Крайков по повод 440 г. от излизането на "Часослов". Родолюбецът Ранов обаче често го нарича и "Каменица - обич и съдба".
За своята визитна картичка той споделя, че е роден в с. Бистрица, Кюстендилско. Завършва българска филология, член е на СБЖ, ръководител на единственото по рода си Дамско поетическо общество „Веса Паспалеева“ и е автор на белетристичните книги „Змийски колан”, „Пушка за пеперуди”, ”Живи храмове”, „Краят на петлите”, ”От тоя ветер завет нема”, „Пътят на тайната на богомилска книга”- разкази и др.
Първоначално той завършва Института за прогимназиални учители в Дупница. Един от неговите любими духовни предводители е бил хумористът сатирик Васил Пигов, а негови приятели са били Петър Андасаров - поет, Димитър Киров – журналист и писател. Заедно с тях освен приятелството ги е свързвала и любовта към литературата и те са участвали заедно в литературен кръжок.
Така, че първоначалната му школа и закалка е получена в Дупница. Дядото на Благой Ранов е бил разказвач на Йордан Захариев, пеел му е песни и му е разказвал истинси случки и истории от живота, както и за художника Илия Репин и за неговата прословута картина „Бурлаки”.
И всеки път, когато са се срещали, Йордан Захариев е искал да слуша все по-нови случки, но когато дядо му се е изморявал и е искал да си отдъхне, Йордан Захариев му е казвал: „Ама аз ще ти платя!”. „Да, ама аз не искам пари !”, му отговарял дядото на Благой Ранов.
Съпругата на автора също е завършила литература, която съдейства всячески и го насърчава в намеренията му както за издаването на книгите му, така и за филмите. Имат двама сина и трима внуци. Много хора пишат за Яков Крайков, но никой до момента не беше го филмирал и това прави Ранов.
Неговият филм е прожектиран във Венеция. Само Благой Атанасов пише книга „Същинска Каменица”, а Петър Атанасов е само автор монографик, що се отнася до Яков Крайков.
Понастоящем Ранов публикува свои произведения в списание „Нова българска литература”, има няколко миниатюри в пернишкия вестник, в „Културна палитра”, непрекъснато пуска и хумор и сатира, пише и есета, къси разкази, исторически такива и др., които са подготвени към новата му книга „Труден като кръстник”.
Към историческите му разкази има цикъл, в който влизат богомилските истории за Кюстендилския край. В него влизат богати и талантливи хора, императори като Юнистиан, Слънцестой на Ямфорина, т. е. това е старата столица на медите, която е била, а сега е с. Ямборано, Кюстендилско, и е единствената крепост, която Филип Македонски не я е превзел. И от тук тръгва авторът и стига до даките.
От историческа гледна точка специалистите твърдят, че миналото на Каменишкия край е слабо проучено, а в археологически аспект този край е свързан с историята на град Кюстендил. Още от създаването на Аспаруховата България, Каменица е била под чужда власт приблизително около 800 години преди това, а под византийско - 200 г., под сръбско владичество - 73 г., и под турско – 500 г.
В с. Гюешево, Кюстендилско, е родена през 1829 г. жената, от която са треперили турците, а именно Румена войвода, която предвожда дружината си по този край. Заедно с войводата Митре от с. Бистрица, те са раздавали правосъдие в Каменица.
И неслучайно геологът краевед Благой Анастасов споделя: „Каменица ще съществува, докато свят светува!”. Тези негови думи той засвидетелства в своята книга „Същинска Каменица”, по нейни мотиви в последствие беше изработен и филм, като бяха използвани разказът за Котловината, „Влюбената двойка”, „Църквата в Гърляно” и др.
Автор на филма е писателят Благой Ранов от Кюстендил. Той прави филми на база негови впечатления, много ровене из архивите, разкази на възрастни хора, артефакти от музеите и др. По негов сценарий и режисьорски бележки, негови доказателства и документални материали и на осемте си документални филма.
А те са: 1/ „За Майстора - най-добрият човек, когото не познавам”, 2/ „За Стоян Венев”, 3/ „За поета символист - Емануил Поп Димитров”, 4/ „За бомболеярната на Гоце Делчев”, 5/ „Жажда за живот за Стоян Рамналиев“, 6/ ”Каменица - обич и съдба”, 7/ ”Директорът на гимназията „Неофит Рилски” – Борис Пейчинов”, 8/ „Яков Крайков - от Каменица до Венеция” - документалистика.
За първи път Каменица се споменава с това име от сръбския летописец Данило по време на битката при Велбуждъ, т.е. Кюстендил, /между българи и сърби през 1330 г./. Сръбският крал Стефан Дечински тръгнал с войската си срещу Михаил Шишман, отбил се в манастира „Св. Йоаким Осоговски” за молитва и спрял войската си при Каменна река на лагер.
Още от 10 век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини Катугерци, Драговищица, Недокръщенци. А на склоновете на Осоговската планина са били разположени две богомилски селца - Еремия и Богослов, към Кюстендил.
Името на с. Кутугерци е свързано с богомилите, защото те били наричани „кутугери”. Те са живели тук до 15 век, по спомена на стари хора, на това място е имало три манастира и манастирски път, който ги е свързвал със „Св. Йоаким Осоговски“, който сега се намира в пределите на Република Македония. Вероятно дядовците и бащата на Яков Крайков са служели в някой от тези манастири. Яков Крайков е бил преписвач на църковни книги в манастира „Св. Йоаким Осоговски”.
По-късно той работи като илюстратор и книжар във Венеция. Там той отваря печатница, в която издава първите печатни книги на български език, за целта той купува печатницата от сърбина Винченцо Вукович и бил наричан „българинът от покрайнините на Османската империя“. За него се знаело, че той е млад човек със силен характер и без никакво чувство за малоценност сред венецианската гилдия.
В 1566 г. Яков Крайков отпечатва своята първа книга „Часослов”- с двуцветен печат с 31 гравюри, с апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци и др., където авторът прибавя и слово за Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и др.
После издава и „Псалтир”- с богослуженски характер, и тук той добавя жития на светии, а в 1570 г. издава „Молитвеник” и в послеслова му се определя като Крайков - син от Македония, София.
Защо? Възниква въпрос! Просто и обяснимо. София е големият град, там е голямата школа. А защо Македония? Защото всичко под Дунава се наричало Македония. По този повод се подхвърля от наши и чужди изследователи тезата, че има двама Крайков. Извършените впоследствие изследвания и доказателства потвърждават, че има само един Яков Крайков от Каменица. Той за първи път пренася думите на срички, съкращава и прави нововъведения, като точката и запетаята.
Думите вече имат своето граматично значение, въвежда разредката между тях, използва нов шрифт. А използването на едни и същи гравюри доказва, че това е неговият почерк и неговите книги.
В 1572 г. излиза четвъртата му и последна книга – „Различни потреби” със 128 листа, която е най-рядката книга, в която Яков Крайков помества и старобългарска апокрифна литература, която той е познавал много добре, защото Каменишкия край е бил богомилско средище.
Всеобщо е мнението на историците, че от тукашните манастири тръгва „Тайната богомилска книга”, която отива и към Италия. Именно в Каменишките манастири се ражда „Видение Исаево” в български вариант. Това сочи и Благой Атанасов в книгата си „Яков Крайков”, издадена през 1980 г. - единствена засега за живота, творчеството и дейността на Яков Крайков, а защо да не кажем, че той я е пренесъл към Италия.
Трябва да се знае, че Благой Атанасов е изтъкнат български военен пилот, военен летец първи клас и заслужил летец на НРБ -1981 г. Летял на 8 типа самолети с пролетени 3000 ч. Яков Крайков за себе си съвсем скромно споменава, че е работил до града Колосия / днес Кюстендил/, в подножието на Осоговската планина, край Каменна река. Това се открива в края на първата му книга „Часослов” - издадена във Венеция. В нея също е споменато, че произхожда от древен свещеннически род и че отдавна се занимава с изработването на църковно-богослуженски книги.
Точната дата и година , когато е роден, не са известни. Забулени са в тайната на времето. Смята се, че е роден в Каменишка Скакавица /1520-1530 г./, където минава река Каменна. Йордан Захариев – един от най-добрите изследователи на този край, в книгата си „Каменица”- издание на БАН - 1935 г., пише:
„По-нататък не се знае нищо за него, но прекалената му скромност ни лишва от възможността да знаем повече за издателя, печатаря, илюстратара, гравьора, художника, шрифтолееца и книжовника Яков Крайков. Безспорно делото му е в ползу роду и ще остане и ще пребъде.
Възможно е името Яков Крайков да е псевдоним, но впоследствие целият Каменишки край е опожарен и не остава нито църква, нито хижа, всичко е било сринато до основи, а населението – избито или избягало към планината и Колосия. Тук по-късно идват и българите от Южна Македония”.
Благой Ранов пише по-късно: „Навярно Яков Крайков броди отново по този край и буди със словото си българските християни, нарамил торбата с книгите. Внезапен вик на сова раздира тишината. Магията рухва в тихите води на Бистрица и я понася надолу към Струма”, казва авторът Благой Ранов.
