Той идва от няколко години в Кюстендил поне два пъти в годината – за Коледа и около Великден.
Тук хората са добри, приветливи, радват се на песните ми и са щедри, споделя Иво, който е от Бургас, а в Кюстендил има приятел, който често го кани да му гостува.
С акордеона си заема позиции обикновено на алеята под липите или на уличката между библиотеката и пазара. Репертоарът му е пълен с любими на всички шлагери, най-често италиански и руски популярни песни, но който желае, може и да си поръча нещо по собствен вкус.
Иво е добронамерен, радва се, че доставя удоволствие на минувачите и че песните му правят градската атмосфера по-хубава. Често може да се види как родители, седнали в околните кафенета, изпращат децата си по няколко пъти да пуснат монета в кутийката пред акордеониста.
Мнозина са и възрастните, които се поспират за миг, дават скромната си лепта към изкуството и слагат ръка на сърцето си в знак на благодарност за приятните емоции. Уличният музикант се покланя с приятелска усмивка и продължава да разтяга акордеона.
Някои дори се присъединяват към него, за се почувстват безгрижни, млади и щастливи като в Париж… Така направи и художникът Здравко Анев заедно със съпругата си Христина.
Иво ги покани да попеят заедно с него великата песен на Нино Рота и Джани Моранди „ Говори ми тихо и ела по-близо до мен“ /Парла пю пяно…/от филма „Кръстникът“. Двамата не се поколебаха и така си подариха едно парижко или сицилианско, ако предпочитате, незабравимо преживяване.
Следващия път можете да опитате и вие. За съжаление, в нашия град уличните музиканти са твърде рядко явление.