Поезия "Вино и любов" на Трифон Зарезан в с. Соволяно

Снимка: Infomreja.bg

Поетесата Радосвета Златева представи свои поетични творения

Този хубав древен празник - Трифон Зарезан, вече за трета поредна година гради мостове и сътрудничество между ИНФОМРЕЖА и НЧ „СВЕТЛИНА-1871” - с. Соволяно, което покани наш представител, за да се насладят самодейците на изящното слово, в което са възпети виното и любовта в поетичните творения на Радосвета Златева.

Прави впечатление, че много хора не само в с. Соволяно, но и на много други места из страната са почитатели на поезията, което е прекрасно, тъй като тя възпитава, буди дух, вдъхва вяра на хората и ги награждава с емоции.

В забързаните дни на трудната епохална действителност хора от различни възрасти в съвременния живот намират време да се облагородят с финото опиващо чувство и очарованието, което излиза от словосъчетанията и метафорите на поезията.

Именно това се случи на Трифон Зарезан - на всенародния български празник, в сградата на НЧ „СВЕТЛИНА-1871” със самодейките, които бяха между 60-60 и 70-годишни. С присъствието си и кметът на с. Соволяно - Пламен Илиев, уважи празника, а за него беше и двоен празник, тъй като той имаше и рожден ден. 

Секретарката на читалището Корнелия Чизмова и председателката Зоя Харалампиева бяха се погрижили за всичко, и масите бяха заредени с бели, розови и червени вина, както и с много баници и лакомства, омесени от сръчните ръце на самодейките, а залата беше украсена с валентинки и червени балони.

Срещата откри секретарката Корнелия Чизмова, която запозна присъстващити с творческата биография на Радосвета Златева. Последваха сентенции и велики мисли от древни мъдреци за виното и любовта, прочетени от Василка Гълъбова.

Председателката Зоя Харалампиева чете стихове от книгата „Не угасвай, светлина!" на гостенката от ИНФОМРЕЖА, след което думата беше дадена на Радосвета Златева и тя ги зарадва с много вдъхновяващи текстове по темата „Вино и любов”. Срещата продължи с много интересни разказани житейски истории и смехотворни вицове, наздравици и веселие. 

НЧ ”СВЕТЛИНА-1871” е с почти 150-годишна история, легендата, която се разказва за него, е, че то било посетено от Левски, който му подарява една книга и оттогава досега, по негова заръка, там се събират книги за читалищната библиотека и така до днес.

През годините, назад във времето, Соволяно е имало много състави и голям народен хор, театрален и танцов състав, както и състав по художествено слово, но след закриването на училището всичко изчезва. Духът и жаждата за култура обаче у тях не секва. 

Днес те имат ЖФГ за стари градски песни, МФФ и НФ, като могат да се похвалят с различни местни и национални участия, от които са донасяли награди, грамоти, дипломи, парични награди, сръбърни и златни медали.

Винаги участват в „Празника на черешата”, „Празника на плодородието”, както и в „Празника на самодееца”. От международния фолклорен фестивал от гр. Априлци 2016 г. ЖФГ печели първо място и златен медал, а от участието на МФФ 2017 г. - златен медал в Царевец, както и в Свищов печелят второ място и сребърен медал. МФФ от с. Дорково се завръщат с приз и диплом, през 2019 г. НФС ”Богородична стъпка” от гр. Стара Загора - с приз и диплом.

Да им пожелаем още повече награди и в бъдеще и да поддържат живо огънчето на словото и културата!

Ето две от прочетените стихове на Радосвета Златева за виното и любовта:

ВИНО

Ти ли си тая глътка,

с която завладяваш света?!

Ти ли си тая глътка,

с която го вдъхновяваш?!

Ти ли си аромата уханен ,

с който ни възхищаваш?!

И стилен, и плътен ,

и сух, и богат, с розе, шардоне, благодат.

Вино, къпина, кайсия или аромат в шоколад.

Отпиваха те векове

Аристократи, парии и богове.

В необятния ти свят

от бял, червен и розов цвят.

Вкус изискан, пикантен, фокусиран.

Бутилка в златистожълто от Бордо,

Или изискано мерло.

Стопляш ти душата, разтуптяваш и кръвта.

Вкусът на виното е в чистотата,

И на истината - в любовта.

ПИЯНА ОТ ЛЮБОВ

С артерии до сърцето завързвам си разума.

Играя на „сляпа баба” на пъпа на нощта.

Безумно търся дух в бутилка пъхнат запокитен по море,

А слънцето с последния си лъч за перваз на небостъргач ме впримчи.

До кога ли да вися, пияна от любов?!

Времето изяде и последната динена кора.

Този път по какво ли да сляза?...

Пияна от любов треперя на високото…

А на земята, в поточе пее, преродил се духът.

Как ми се иска да сляза и да се изкъпя във виното.

Изтрезнях ли?! Не, пияна съм от любов !

Затова на деня на лозаря и на Свети Валентин

Се роди моят син. Пияна съм от любов!...

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2