Свлачището в симитлийския рудник „Ораново“, което това лято погреба четирима работници, е било непредвидимо. Това сочи заключението на комплексната техническа експертиза на прокуратурата в Благоевград, извършена от екип от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и специалист по руднични крепежи и конструкции от столицата.
На експертите са предоставени материалите по досъдебното производство, които са 2 866 листа в 6 тома. Част от специалистите са направили две посещения в рудник „Ораново“, като са извършили допълнително събеседване с инженерно-техническите работници и ръководството на мината. Направени са и огледи в подземни условия и повърхността на обекта.
Според доклада калният пробив на 16 юли е резултат от трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно-геоложки и производствени условия и нямало как да бъде предвидена трагедията с миньорите.
С други думи виновни за трудовата злополука и загубата на четири човешки живота няма.
Голяма част от констатациите на експертите са описани като вероятности и предположения.
Изводите, които правят специалистите са, че преди аварията не е имало предупредителни знаци за кално свлачище. Това потвърдили и въглекопачите, които били на смяна в 64-а галерия в деня на инцидента.
Дори повишената температура на въздуха и намалената концентрация на кислород, измерени в забоя, не можело да се приемат като индикация за предстоящата трагедия. Експертите признават, че била нарушена вентилационната система в участъка, но и това не било причината за огромното свлачище, което уби миньорите.
Част от разломите в района на инцидента били новоустановени. Експертите предполагат, че повърхността на новооткрития разсед е увеличила притока на вода и така се създали а създадени условия за калния пробив. Направените контролни лабораторни изследвания на материал от калната маса, изтекла в галерията, го определят като песъчлива глина. По свидетелските показания при това изтичане е възникнал въздушният удар в галерията.
Направеният оглед на повърхността на минния участък показва, че теренът е свлачищен с обрушени пространства и осеян с много пукнатини, по които могат да проникнат повърхностни води. Според проверяващите обаче в периода на станалата авария вероятността от нахлуване на дъждовни и повърхности води в мината била минимална.
Експертизата не дава категоричен отговор при какви действия от длъжностните лица злополуката е можело да бъде избегната. В правилника по безопасност на труда нямало понятие "кален пробив" и затова не били предписани мерки за безопасност при нахлуване на кални маси в галерията.
Докладът на прокуратурата не се различава особено от този на специалистите, наети от собственика на мината Красимир Михайлов. В началото на октомври на пресконференция ръководителят на експертния екип проф. Павел Пенчев - председател на Българската асоциация по подземни води, обяви, че непроучен разлом е предизвикал свлачището в рудника.