Изследване: Детската градина гарантира успеха на учениците

Снимка: Infomreja.bg, архив

Четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати от тези, които не са били обхванати в предучилищна подготовка. Това показват данните от последното издание на международно изследване PIRLS, проведено през 2016 г. В него се включиха общо 50 страни, като България отчита най-доброто си представяне от всички досегашни участия. Учениците ни достигнаха 552 точки при средно 500 за изследването и изпревариха връстниците си от САЩ (549 т.), Италия (543 т.), Германия (537 т.), Израел (530 т.), Франция (511 т.) и др.

Анализът на PIRLS доказва, че посещаването на детска градина има пряка връзка с резултатите на децата. 79% от българските участници са ходили на детска градина минимум 3 години. Това е увеличение с 21% спрямо 2011 г. В същото време необхванатите в предучилищна подготовка деца са намалели от 10% през 2011 г. на 3% през 2016г. Четвъртокласниците, които са ходили най-малко 3 г. на детска градина, са изкарали 53 т. повече от тези, посещавали по-малко от година, и 75 т. повече от необхванатите в предучилищна подготовка.

Удовлетвореността на учителите също е определещя за резултатите на техните ученици. През 2016 г. 40% от преподаватели са посочили, че са удовлетворени от работата си, а техните ученици имат средно 557 точки. 52% са донякъде удовлетворени, а едва 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали съответно 548 т. и 543 т.

Международното изследване PIRLS се фокусира върху две основни цели при четенето в и извън училище – четене с разбиране на художествени текстове и извличане и ползване на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестовете са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и извличане на информация, извеждане на преки заключения, интерпретиране и обобщаване на идеи и информация, както и анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста.

През 2016 г. общо 4281 ученици и 214 учители от 153 български училища, както и 4242 родители участваха в изследването. Резултатите показват, че децата се справят еднакво добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия вид е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS използва сравнителни равнища на способностите и разделя учениците спрямо получените резултати. Най-високото – напреднало равнище, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, участвали в изследването, достигат високо ниво, а всеки пети и напреднало. За сравнение, останалите държави имат едва 10% ученици с постижения на напреднало равнище. Това означава, че българските ученици са добили достатъчно знания от учебното съдържание и дори го надхвърлят. Едва 5% от четвъртокласниците ни не са успели да изкарат 400 т. и да покрият ниското равнище.

Анализите показват, че фактори като образователните възможности и социално-икономическото състояние на семейството влияят в най-голяма степен на резултатите на учениците и са основополагащи за отношението на подрастващите към обучението. Децата, които имат повече от 100 книги, връзка с интернет, самостоятелна стая и поне един родител с висше образование, са изкарали средно 144 точки повече от децата с по-малко от 25 книги у дома, чиито родители нямат по-високо от средно образование.

Важен фактор за постиженията на българските ученици е и използването на езика на теста в семейството. 83% от учениците винаги или почти винаги говорят на български в семейството, 11% са посочили, че го използват понякога, а 6% - никога. Разликата в постиженията им е 117 точки.

Международното изследване измерва и нагласата на децата към четенето. 55 % от участниците имат положителното отношение към книгите и обичат да четат, докато 12% казват, че четенето не ги влече. Очаквано, техните резултати са средно с 47 т. по-ниски. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d