Ниската планинска култура е причина за инцидентите в Рила

Снимка: Infomreja.bg

Двете поредни спасителни акции в Рила планина повдигат въпроса: Защо туристите бедстват въпреки желанието им да се докоснат до природата.

Георги Ботев – шеф на Планинската спасителна служба в Благоевград, отговаря:

Предимно инцидентите стават заради непознаване на планината, защото по принцип в този район 90% от акциите са с чужденци. Това са два тежки маршрута, които масово се избират от чуждите туристи за посещение на Рилския манастир.

Обикновено най-интересните места за посещение в региона са Рилските езера и манастира, между които е хижа „Иван Вазов“. Много от туристите попадат в тази зона, избирайки маршрута хижа „Иван Вазов“ – Рилски манастир или обратното манастира – хижата – езерата.

Проблемът е изкачването -там денивелацията е много голяма. Изкачването по връх Баучер и по дългия рид нагоре към съседните високи върхове е много голяма. На карата поглеждайки го, изглежда, че  е много близко, но самото изкачване е много стръмно.

Когато има неподготвени туристи, те закъсват там или се губят по трасето. При спускане по дългия рид се губят около река Друшлявица.

Тежестта на маршрута се състои именно в изкачването, самите пътеки са дълги и стръмни. Туристите, които се губят около реката, са „изпуснали“ маркировката – нямат навигация, GPS, не се ориентират по карта и започват да бедстват в Друшлявица, където няма и сигнал на телефона. Обикаляйки около реката (най-често в горния ѝ край), намират сигнал, който обаче се губи отново.

Другите бедстващи тръгват през Баучер, където също е много стръмно, и ако са с неподходящо облекло и обувки, най-вече, се получават много подхлъзвания – пътеките са кални, с камъни и коренища.

Физическата подготовка е много важна за всеки, решил да ходи в планината. Самата климатизация е важна. По-лесно е за хора, които са били 2 – 3 дни в планината и тогава да предприемат качване. Тези, които идват от градовете и веднага тръгват да се катерят, получават затруднения.

Екипировката – обувките трябва да са с хубава подметка, да не се плъзгат по мокрите камъни и дървета. Дрехите трябва да са подходящи за планина, защото горе е ветровито и влажно. Температурата вечерта може да падне до и под  9 градуса през лятото.

Обикновено травмите на туристите са в областта на коляното и глезена. Другите случаи са като този вчера – хора, които имат здравословен проблем, при самото изкачване се изтощават и не могат да продължат. При пренапрежението организмът изпада в шок.

При вчерашния случай с 18-годишен турист – белгиец, който е бил свален от ПСС заради високо кръвно, момчето е имало хипертония.

„Във вчерашната акция участваха 12 човека от отряда в Благоевград. Едната група, която тръгна първа, беше от 7 човека. Тя пристигна до пострадалия,оказа му първа помощ и го съпроводи надолу. Втората група бе в готовност да помогне на първата с транспорт.“

Групата белгийски туристи ще се върне по същия маршрут, ако не решат да влизат по дългия рит. В групата има млади момчета, но  те нямат алпийска подготовка. В Белгия планините са ниски – от порядъка на 700 м надморска височина, нямат алпийския характер като нашите планини.

Има около 15 групи чужденци, които ще преминават в опреден период от време в района. Но маршрутите са почти един и същи.

За времетраенето на една акция Ботев обяснява:

От получаването на сигнала до пристигането на спасителите до пострадалия има известно технологично време, свързано с подготовка на самите планинари.

В това време се включва събирането и екипирането на екипа, защото е са доброволци. Това отнема минимум 30 мин. До достигането до Рилския манастир от Благоевград са 45 мин. път. Това в най-добрия случай са около 2 часа до изходната точка на пътеката.

Когато например един турист е ходил около 1,30 ч. по даден маршрут, нормално е спасителите да съкратят това време, но все пак не могат да стигнат за 10 мин.

Ние носим тежко оборудване и стигаме в рамките на час до пострадалия (ходил 1,30 ч.). Времето се съкращава с една трета. Зависи и от терена. Връх Баучер е с много голяма денивелация и за самите спасители.

Чуждестранните туристи в Рила са масовост. Българските туристи, тъй като са били на манастира, заобикалят през Злия зъб, Кобилино бранище, Кирилова поляна към Рибни езера. Българите се стремят към върховете, защото терена им е по-познат.

Чужденците обаче нямат време и повечето от тях за три дни минават през маршрута Рилски езера – „Иван Вазов“ – Рилски манастир и попадат в зоната с най-голямото натоварване.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk