Ники Василковски “пусна” лятното време в Трявна

Снимка: tryavna.org

Синоптикът на NOVA превъртя стрелките на градския часовник

На 28-и март в 3 часа сутринта Ники Василковски стартира лятното часово време в часовниковата кула на възрожденския площад “Капитан Дядо Никола” в Трявна. Заедно с Красимир Генев, който поддържа механизма последните 10 години, синоптикът на NOVA превъртя стрелките на градския часовник.

Часовниковата кула в Трявна е една от най-старите в страната. Според легендите, за да бъде построена, местните жени е трябвало да се откажат от своите колоритни украшения, наподобяващи царски корони. Тревненският часовник е потроен през 1814 година, а днес е централна атракция в уникалния възрожденски комплекс.

Видими от километри, с камбанен звън, огласявал ритмично тъмните времена в края на Средновековието, часовниковите кули са били най-личните постройки във всеки град. Сред най-старите свидетели на тези години е “Сахата” - 13-метровият каменен великан, който отмерва времето в Пещера, построен около 1650 година. Георги Шопов от Историческия музей в града допълва: “Тя е построена по един и същ начин, както старата джамия. Знае се, че 5 пъти на ден мюсюлманите се молят. Тоест камбаната ги е призовавала да се молят. И тогава не е имало циферблат. Той се добавя по-късно, след Освобождението”.

В годините по-късно часовниковите кули налагат ред и в икономическия възход на градовете. Работилници и дюкяни отваряли и затваряли по едно и също време всеки ден. “Тогава не се е допускала конкуренция. По време на възраждането еснафите са искали всичко да е на равна основа и да се купува най-качествената стока” - обобщава Георги Шопов.

Ако днес се качим край зидовете на античната крепост “Перистера”, ще видим Сахата в другия край на Пещера. Съвсем скоро мястото ще стане още по-забележимо - общината планира да укрепи старата кула и да облагороди пространството около нея, обяснява кметът Йордан Младенов и допълва: “Това е едно бижу в сърцето на Пещера. Ще направим цялостен тур, така че един турист като дойде в Пещера, да можем да го задържим повече от един ден тук”.

Северно от Балкана, в Етрополе - от 1710 година се извисява внушителна кула с камбана и каменен циферблат. Построена от майстор Тодор, нейният механизъм е изобретен от майстор Дидо и се слави като изключително точен. Венета Мишева от местния исторически музей разказва: “През 80-те години тогавашният заместник кмет се обзаложил с майстора, който поддържал кулата. При монтаж на електронен часовник в центъра на града двамата засекли времето точно в 12 часа и кулата била по-точна от електронния часовник”.

Циферблатът на кулата в Етрополе е разграфен на четвъртини и е предвиден за една стрелка. Такава обаче няма и никога не е имало, разказва Васил Василев - потомък на майстора, направил облога.

Голяма част от старите кули у нас са били строени с цел защита от нападения. От 17 век центърът на Враца пази впечатляваща крепост. Висока е 13 метра, а стените в основата са дебели почти 2 метра. Зад тях са живели аяни (заможни турци, определяли данъците на местната рая. Първите три етажа са били жилищна част. След това са помещенията с отбранителни функции. Ясно се виждат отворите, от които се е изливала гореща течност върху противника.

Съвсем близо до Враца, в Ботевград, градският часовник е построен през 1866 година и бележи обявяването на тогавашното село Самунджиево за град и околийски център. Кулата не е от най-старите, но пък е най-високата у нас със своите 30 метра. Архитектурата прави впечатление с вълнообразните корнизи, които напомнят за пловдивските и копривщенските къщи.

През годините на Възраждането няма занаятчийски център без градски часовник. От 1778 година такъв дирижира времето в Дряново. Висок е 25 метра, а отлятата от габровски майстори камбана на върха се чува на километри. В денонощието удря точно 180 пъти. Днешната кула в Дряново е копие на старата, която е огласяла града от 1778 година. Спазена е обаче оригиналната архитектура. Запазен е и часовниковият механизъм, който тиктака повече от 130 години. /nova.bg/

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6

FACEBOOK