35-годишният Ахмед Чолаков е родом от село Рибново, община Гърмен. От дълги години живее в Белгия. Той е председател на първото сдружение за взаимопомощ на български граждани в Белгия, носещо името „Сдружение на българските бизнесмени и интелектуалци в Белгия”, което наброява 3 900 членове.
Г-н Чолаков, дълъг ли беше пътят от Огняново до Брюксел? Наложи ли Ви се да преодолявате бариери и перипети, докато създадете своя приятелски кръг, собствен бизнес, добро образование и прекрасно семейство?
Ако някой каже, че лесно постига всичко в живота, означава, че лъже. Нищо не идва даром, нито се случва с магическа пръчка. Да, трудно беше. И сега не е лесно, но аз съм упорит и съм напълно наясно, както със себе си, така и какво се изисква от мен като гражданин на Европа, бизнесмен, съпруг и баща вече на две прекрасни деца. От малък родителите ни научиха с братята и сестрите ми на много труд, дисциплина и упоритост, което сега много ми помага. Научиха ни да сме отличници навсякъде и във всичко. С отличен завърших основното си образование в село Огняново. Средното си образование завърших също с отличен в тогавашния техникум по електротехника в Гоце Делчев. Бях отличник и по време на военната ми служба в Гранични войски. След като се уволних през 1996 година, заминах за Турция. Първо една година учих турски език в Анкара, след това ме приеха студент и завърших отново с отличен Истамбулския университет, специалност „Международни отношения". От 2001 година живея и работя в Белгия и не спирам да се образовам. От Турция дойдох в Белгия, защото по една програма ми бе обещан стаж като стипендиант в Европейския парламент. Това обаче не стана и аз останах да работя тук. В началото бях електротехник, после със съпругата ми решихме да си направим собствен бизнес. Взехме заем, купихме минимаркета и заработихме от сутрин до вечер в него, по 17–18 часа на ден. Трудно ни беше, но в Белгия законите са направени за хората. И на нас именно това ни помогна. Грижата за човека тук е веруюто на всички институции и управници. В Белгия няма гладни хора, има социални институции, в които винаги можеш да отидеш и да си вземеш безплатно храна. Ние също сме се възползвали от тази невероятна грижа. Сега съм управител на собствен минимаркет в центъра на Брюсксел, съпругата ми е управител също на собствен магазин за булчински рокли. Отскоро имаме и персонал в обектите ни, но трябваше да извървим и двамата дълъг и труден път, докато си стъпим на краката. В Белгия работа има много, стига човек да не е мързелив. Три дни ако работиш в месеца с изкараните пари, можеш да си платиш квартирата, разбира се не луксозна, и да се храниш цял месец скромно. Има хора, които вземат храни от социалните домове и ги изпращат на близките си в България. Аз също съм го правил. Тук има силно изразено гражданско общество, което се базира на съвест, отговорност, почтеност в отношенията, без лицемерие и лъжи, което ясно заявява, че човек, който не мисли за обществото, не мисли и за самия себе си. И тук има корупция, но тя е в санитарния минимум. Според мен всичко идва от семейството и възпитанието на подрастващите. Хората си пазят държавата, помагат си много. Това е едно от основните неща, за да се развива в положителна посока една нация, една държава.
Как се извършва контролът в Белгия по отношение на чистотата, нарушенията по пътищата? Как европейската държава се пази от престъпност и как се контролира един голям град като Брюксел, например?
Ами лесно! С камери за видеонаблюдение. Това е начинът, така е в цяла Европа, така трябва да стане и в България. Тук, в Белгия всеки си знае мястото, всеки си върши работата. Санкциите са убийствени, хората са дисциплинирани, никой не смее да нарушава законите, рушветите са рядкост, а неуважение и губене на времето и нервите на гражданите от служители, независимо от кое и да е ведомство, просто не съществува. Едно оплакване коства уволнение на служитела, отнесъл се грубо с гражданин. Например в Белгия е строго забранено да вървиш по улиците и да пиеш бира или друг алкохол. Първата глоба за хвърлен на земята фас или други боклуци е 85 евро, получаваш си глобата заедно със снимката от камерата и си плащаш. При повторно нарушение глобата става 250 евро. Само с камерите за видионаблюдение и високи глоби е възможно да се овладеят и в България закононарушенията по пътищата и да се накарат хората да пазят града и селата си чисти и приветливи.
Знаете ли колко са българите, които живеят в Кралство Белгия?
До миналата година бяха 56 000, сега официалния брой на българите, живеещи в Белгия е 70 000, а неофициалния брой на нашите сънародници е малко повече от 100 000.
Кога бяхте за последен път в България?
През април 2011 година. Надявам се скоро отново да си дойда, за да видя близките си. Носталгия, няма как.. Ние сме голям род - четирима братя и четири сестри. Баща ни почина, майка живее при един от братята ми. Горд съм, че баща ни не си отиде от този свят като грешник. Направи всичко за нас. Сега всеки един си е взел хляба в ръцете, всички имаме образование, бизнес, дом и семейства. Но всеки път, когато си идвам, виждам, че хората са все по-студени, все по-озлобени един към друг. Обиколих цяла България и мога да кажа, че, ние от регион Гоце Делчев, Гърмен, Хадждимово и Сатовча сме щастливци с природните дадености и възможностите за много инвестиции. Не можем да кажем, че нищо не е направено. Нашият регион е Швейцария на България и колкото по-бързо го проумеем, толкова по-бързо ще започнат промените към по-добро. Хората трябва сами да управляват живота си, въпреки че много ми е тежко да гледам млади хора с висше образование да работят в шивашките цехове, без каквито и условия на труд. Хората обаче трябва да поемат и отговорността да работят качествено. Здравната система и образованието са тези, от които трябва да започнат истинските промени в нашата държава. Като си бях през април в България се наложи майка ми да влезе за лечение в болницата в Гоце Делчев. Потресен съм от хигиената, от дунапренените легла, от лошата храна, от износената апаратура и от всичко, което ми се наложи да видя ичуя в. Пари има в България, щом се плащат данъци. Обещал съм си, чрез Сдружението на българските интелектуалци и бизнесмени в Кралство Белгия, да помогна на болницата в Гоце Делчев. Хората не заслужават такова здравно обслужване, и в африканските държави е по-добре. Тук дори и за извозването на болен човек с линейка изнудват близките да плащат. В Белгия и в цяла Европа тази услуга е безплатна. Искам да се възползвам от случая и чрез ИНФОМРЕЖА да поздравя новия ни президент Росен Плевнелиев. Особено съм горд, че той е от нашия край и се надявам с негова помощ да влязат в региона ни нови инвестиции. Има програми младите да дойдат в Брюксел да се обучат и да разберат как се създава ред и респект в една държава. Трябва да се направи всичко възможно младите да се задържат в България. Ако родителите ми плащаха образованието в чужбина, трябваше да им взема парите не за един, а за два живота, защото като тегля чертата, сумата надхвърля 100 000 евро.
Разкажете повече за сдружението, за дейността и целите му.
Това е първото сдружение за взаимопомощ на български граждани в Белгия и то е създадено от членовете и учредителите, за да подпомага и укрепва културните и социалните традиции. Създадохме „Сдружението на българските бизнесмени и интелектуалци в Белгия” като една от основните цели ни е то да поддържа и развива връзките с българските граждани и общности в Белгия и да подпомага развитието на културата и реализацията на художествено-творческата интелигенция сред младите представители от България, живеещи в Белгия. Сдружението ни способства и за развитието и изявата на самобитната култура на българските граждани, живеещи в Белгия, осигурява стипендии на ученици и студенти, съдейства за оптимизиране на условията за съвместна стопанска дейност на членовете си в Кралството и България. В целите си, колкото и странно да звучи, сме заложили и откриването на погребален фонд за подпомагане на българските граждани, живеещи в Белгия. При нас членуват български и чуждестранни юридически и физически лица, които развиват дейности в областта на бизнеса, съвместното предприемачество, социалната сфера, образованието, културата, туризма, хотелиерството и изкуството. Членовете ни вече наброяват над 3900, а до нова година ще станем 5000. Отначало ни беше много трудно. Успяхме да отворим много врати в Европа. Доказването и спечелването на доверие беше трудно. В началото влизахме през комина, сега минаваме през червения килим.
