Туристи от ТД „Осогово“ – Кюстендил, на романтична разходка в сърцето на Родопите

Снимки: ТД Осогово

Вълшебство, очарование, стаена прелест и опияняваща красота

Казват, че има места, които веднъж посетил, те връщат отново при себе си – те остават в съзнанието ти и те зоват да се завърнеш, за да ги видиш пак – може би с други очи. Казват, че има места, които макар и непосетени, те теглят да идеш там – те сякаш безмълвно ти нашепват за себе си, без дори да си ги видял те карат да бленуваш за тях. Казват, че тези места съществуват в Родопите.

Вълшебство, очарование, стаена прелест и опияняваща красота таи в себе си Родопа планина.

„Романтична разходка в сърцето на Родопите“,  така нарекоха туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил това очаквано с огромно нетърпение приключение. Желаещите да се включат в него бяха много, затова се наложи да се сформират две групи в две последователни седмици. Програмата беше много амбициозна. Предстоеше изкачване на връх "Баташки Снежник" (2082м. н.в.), връх „Голяма Сютка“ (2186 м.н.в.), екскурзия до с. Дорково -новата атракция - Плиоценския парк,  крепостта Пелистера,  с. Равногор, „Бекови скали“, „Славееви скали“ и др. Вечер в хотел „Деви“ ни очакваха релакс в минералния басейн и забавления с винаги усмихнатата Цвети, нашата домакиня.

Дружеството избра Велинград като изходна точка на шестдневното  пътешествие. Градът е заобиколен от просторни поляни, вековни гори и високи върхове, които още пазят хилядолетните тайни на бесите - жреците на тракийското племе сатри.

След като се настаниха в хотел „Деви“  първото планувано място беше Еленин връх. А водач да ти е Огнян Недялков и Цвети от Велинград, хора, които знаят историята и наименованията на всички кътчета около родния си град, е попадение точно в десетката.  Каквото и да каже човек за чудесата и красотите на Родопите, все ще бъде малко.  Нашият водач ни разказа, че „Славеевите скали“ са природен феномен и са в планинския масив Алабак. От тях се разкриха уникална панорамна гледка към града, Чепинската котловина и родопските дялове Баташка планина, Алабак и Къркария и Велийшко – Вединишкия дял.

Голямата скала е висока цели 10 метра и се откроява от другите около нея. Учени археолози са установили, че Славеевите скали са в центъра на древен тракийски некропол, който заема площ от няколко квадратни километра. Според изсичанията по скалите историците смятат, че това е било свещено място. Имало е олтари, места за жертвоприношения. По време на археологически разкопки са намерени много части от керамични съдове и малки лъжици от глина. Те датират от периода на късната бронзова и ранната желязна епоха. Прекрасни са и гледките, които се разкриват от Пашови скали. Те са любимо място както за фотографи, търсещи в обектива си събрани трите планини, така и на природолюбители, дошли да съзерцават красотата наоколо.

Всички изкачили се на шестият по височина връх в Родопите и втория по височина в дела Баташка планина връх "Баташки Снежник" (2082м.н.в.) се полюбуваха на разкриващите се панорамни гледки към региона и язовир Батак.

Големи бяха и емоциите до връх „Голяма Сютка“ (2186 м.н.в.), втория по височина връх в Родопите. Известен е с няколко име­на – „Спартак”, „Воден”, но най-старото и най - полулярното е „Сюткя”. Някои търсят произхода му от су-кая /воден камък/, други – от сют-кая /млечен камък/. От поляните малко под Сютка, където се вижда „Баташки Снежник“, ридовете Алабак, Велийшко - Виденишкия дял на Родопа, Беслет, Стара Планина, РилаПирин, Славянка, Боздаг. Първата група имаше среща с 50 диви прасета, а втората със следи и рев на мечка.

Бонус в програмата беше посещението на килимарския цех в Костандово, скалния феномен „Острата скала“ в каньона на „Дълбоки дол“ и стената на язовир Батак.

Във фабриката за килими в родопското градче Костандово около 30 жени ежедневно връзват по стотици хиляди възли, а изпод ръцете им излизат произведения на изкуството, които красят дворци и частни домове в Европа и по света. Първо промушваш отдолу, после отгоре, после завърташ в обратната посока и изваждаш конеца напред с някаква невероятна скорост. След това режеш и продължаваш със следващия възел. На всеки стан творят между две и шест жени, които връзват възел по възел, изрязват излишния конец и после изравняват редовете, като гледат шарките от разпечатани над тях схеми. Някои от тях работят тук от 40 години. На едно място тъкат чипровски килим, останалите са тип персийски, единият е за двореца Версай във Франция.

Най-вътрешната зала е отредена за боядисването на преждата – не по-малко пипкава работа от връзването на килимите възел по възел. Цветовете са и едно от основните предимства на костандовските килими – те се боядисват единствено с естествени бои с около 6500 различни цвята. Останахме приятно изненадани, че преждата се доставя от завод „Велбъжд“ гр. Кюстендил /смятахме, че той вече не работи/. Става ни тъжно, че нещо толкова красиво и уникално като производството на килими в Костандово може да загине не заради качеството на килимите, а заради желанието за работа.

Следва плеоценският парк в с. Дорково, където ни се предостави възможност да се върнем милиони години назад във времето в епохата на праисторическите животни.

Интересна е и църквата „Свети Илия“ в с. Дорково, която в архитектурен план представлява умалено копие на храм – паметника „Александър Невски“.

От възвишение с чудесна гледка, нашия водач Оги ни показа крепостта Цепина. Възникнала върху основите на древно тракийско селище, през Средновековието тя става основен притегателен център за мнозина владетели и за нея са водени множество битки.

След разходка в парка на град Пещера туристите се отправиха към възвишението, където се намира крепостта Пелистера. Екскурзоводката ни показа няколко камъка, единият от които е оприличаван на гълъб. Дали формата му е случайно изваяна от природата или има пряка връзка с легендата, не можем да кажем, но камъкът напомня по свой начин за митовете, свързани с името Пелистера.

Легендата разказва как преди векове, когато християнството започнало да си проправя път по нашите земи, били положени основите на храм, прераснал в последствие в крепост. Местните жители на днешна Пещера трябвало да изберат къде да изградят основите на своята църква. Тогава от хълма, наричан днес Света Петка, литнало ято гълъби. Така птиците, познати и като символ на Христос, предопределили мястото, на което да бъде изграден храмът. „Пелистера“ в превод означава гълъб. Пелистера е поредното доказателство на родопските земи за това как на място – езическо светилище с култов характер, местното население продължава приемствеността между религиите и във времето, когато се налага християнството, се утвърждават храмовете на новата вяра. Цялото пространство на площ около 15 дка, което прави Пелистера едно от величествените укрепления е реставрирано в автентичния й вид.

Безкрайна шир, неповторима гледка и усещане за необятност. Това ни предложи панорамната площадка на „Бекови скали“. На скалата са поставени пейки и парапети  и очите ти се насищат на красивите ридове на Западните Родопи, достигайки чак до водите на язовир Въча. И макар мястото да е с надморска височина 1300 метра, имате чувство, че сте се изкачили на върха на света – там където пред погледа ви няма граници и цялата красота на Родопите може да ви докосне, докато седите замечтано на малката пейка на скалната площадка.

За последно в програмата бяха оставили дългоочакваното пътуване с единствено  действащата теснолинейка в България. Всички останаха очаровани. Малкото влакче осигурява незабравима екскурзия сред магическата природа на Пирин, Родопите и Рила. По пътя си минава през живописното дефиле на Чепинска река, пресича Чепинското корито и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово, на 1267 м. надморско равнище. От там по поречието на река Места теснолинейката достига до полите на Пирин. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това. Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски. Посядаме за миг, вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота.

Голямо беше разочарованието на втората група от организацията на железопътната компания. Въпреки, че бяха заявени няколко дни преди пътуването, бяха закупени предварително билети със запазен вагон /допълнително заплатен/, не беше подсигурен обещания вагон. Огорчени от отношението на служителите от ж.п. компанията, групата от 26 туристи са останали правостоящи до гара Аврамово, където са взели решения да слязат преждевременно. Надяваме се този инцидент да не се случва с други туристи. Всички подкрепяме съществуването на този 100 годишен влак.

Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода.

Оставихме планината, заредени с енергия, емоции и обещания за нови срещи с Цвети, Оги и Родопа планина.

„Родопа планина си има своето очарование. Сигурни сме, че всеки може да открие по нещо ново и да сътвори лично преживяване тук. Искрено ви съветваме да посетите това вълшебно място“ - споделиха туристите от осоговското дружество.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g