Днес хаджидимовското село Нова Ловча посрещна гости от близо и далече. В красивия и просторен двор на храма „Свети пророк Илия“ се събраха много миряни, които искаха да почетат храмовия празник, а и да се видят със свои близки и познати.
Тържествената литургия за Илинден отслужи секретарят на Неврокопската света митрополия – отец Георги. Той извърши също водосвет и молебен за здраве.
Многобройни бяха даренията, направени от миряните – от пити, боб и домашна ракия до плетени чорапи и сувенири. Всичко това беше разпродадено на търг, в който се включиха много щедри хора.
И тази година всички присъстващи хапнаха вкусен курбан, подготвен по специални изискванията за това.
„За истинския черковен курбан си има правила. Той трябва да бъде приготвен от чист човек, а не от някой, изпълнен със злоба. Нужно е курбанът да се прави с мерак. Месото, телешко или шилешко, предварително се кавардисва. Към него се прибавят колкото може повече земни блага – кромид, моркови, чушки, домати, малко картофи и ориз, олио, сол, а от меродиите – дафинов лист, черен пипер, чубрица и керевиз. Като се спее за здраве, утре Бог да ни даде от всичко това!“, споделя своя опит Николина Анчова, която се грижи за двете черкви в селото и от 18 години участва в приготвянето на курбана.
Празничният ден в Нова Ловча беше изпълнен и с много музика. Оркестър Щуро маке“ , Ирина Паскалева и Георги Жбантов бяха избрали възможно най-подходящата песен, с която да започнат своя концерт, творба на Запрю Икономов - незабравимия ръководител на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. В нея се пее за трагичната участ на ловчанлии, принудени да напуснат родните си места след Междусъюзническата война.
Песента развълнува и гостите, дошли за празника чак от Нова Загора. Оказа се, че песента се отнася и за техните родове.
„Родителите на баща ми – Атанас Фиданин, са от Старо Ловча, както и родителите на мъжа ми – Никола Борносузов. Аз се задомих на 20 години и понеже съпругът ми беше войник в Загорския край, отидохме да живеем там. Сестрите ми са в Разлог и тук се събираме. Идваме всяка година, някога с децата, сега и с внуците. Като дойда, все ми се плаче, мило ми е. Докато можем, ще идваме“, споделя вълнението си възрастна вече жена.
Но музикалните ритми се сменят и хорото неудържимо се извива около дърветата, създаващи прохлада в юлския ден. Неуморната Ирина Паскалева пее и играе, предразполагайки хората към веселие.
Домакините – организатори на тържеството, следят всичко да е наред, хората да останат доволни. Пръв сред тях, разбира се, е кметският наместник Георги Неделин.
