Павел Чавдаров е преподавател по пиано в Гимназия „Неофит Рилски” в Кюстендил, ръководи детска вокална група към Обединен детски комплекс (ОДК). Корепетира на деца и младежи – инструменталисти и певци на конкурси, изяви и концерти, участва в театрално-музикални проекти като композитор и музикален ръководител, част е от организирането на културния афиш на града. И всичко това е свързано с музицирането, със създаването у децата на отношение и любов към музиката, защото самият той й е отдаден. Разговаряме с него за преподаването, за музиката и изкуството като важна част от живота.
В гимназията, в която преподавате, има музикална паралелка. Какви са възможностите за обучение, които предлагате? И какви деца учат при вас?
Паралелката всъщност е „изкуства” – музика и изобразително изкуство. Приемът по тези специалности се осъществява съответно след VІІ и след VІІІ клас, като паралелките са на практика смесени – половината ученици са в профил „музика”, другата половина – в „изобразително изкуство”. Приемът след VІІ клас се осъществява с изпит, в който проверяваме музикалните способности на кандидатите, съответно изпит има и за изобразителното изкуство, докато след VІІІ клас такъв изпит няма. Аз по обясними причини все пак имам доста повече наблюдения върху обучението по музика.
Инструментите, които се изучават в нашата гимназия, са пиано, цигулка, акордеон, тамбура, както и обучение по народно пеене. През годините имахме ученици, изучаващи китара, флейта, кларинет със съответните преподаватели. Що се отнася до музикално-теоретичните дисциплини, които се преподават, това са: солфеж и начална хармония (обединени в един предмет), музикален анализ (включващ и история на музиката), хорова практика.
Учениците, които идват при нас, далеч не са само от Кюстендил – имали сме деца от най-различни места – от Дупница, Самоков, Благоевград и селата около тези градове. И това е стремежът на нашата гимназия – да разширява териториалния си „диапазон”, да привличаме ученици от цяла Югозападна България.
Разбира се, че децата, които приемаме, трябва да имат съответните качества, за да се занимават с музика, но задължително е да имат и голямото желание да го правят. Досегът с музиката (и изобразителното изкуство) ги прави по-завършени като личности, емоционално по-чувствителни към всичко, което се случва около тях в областта на изкуствата и културата като цяло.
Основното, към което се стремим, все пак е овладяването на базови знания, умения и навици, които развиват техния музикален талант и в някакъв смисъл определят бъдещето им. Много от нашите ученици се занимават професионално с изкуство след завършването си и продължават образованието си във висши училища, но и тези, които избират друг професионален път, споделят по-късно, че ако можеха да върнат времето назад, пак биха избрали същото. Имаме и интересни случаи – ученик е приет в профил „музика” с конкретен инструмент, но впоследствие проявава интерес, желание, а и качества, да изучава друг инструмент или дисциплина, и се пренасочва. За нас е важно откриването и стимулирането на таланта у децата, това да са удовлетворени от избора си и от заниманието с музика и изобщо с изкуство.
Приемът и съставянето на паралелките не е лесна задача, поради процеса на обезлюдяване на по-малките градове, което е тенденция в цялата страна. Доста ни е трудно в момента, тъй като генерациите, които сега приемаме, са деца, родени през 1996-1997 година, а това бяха години с особено ниска раждаемост. Разбира се, идват и следващи поколения, при които нещата не стоят така и се надяваме, че дори и в този по-труден момент, гимназията ни няма да изгуби позициите си на едно добро училище, в което се изучават изкуства.
Като изкушена от народната музика ще попитам и за народните инструменти и народно пеене в гимназията ви – на какво ниво е обучението по тези специалности?
Народното пеене има традиции в нашата гимназия и въобще в нашия край, затова и към него има силен интерес. Без да съм специалистът в тази област ще кажа, че имаме преподаватели на много високо ниво и ученици, постигащи успехи на всякакъв род конкурси, фестивали и т.н. Същото може да се каже и за обучението по тамбура, където преподавателката освен че успява да удържа високо ниво като педагог, е и човек, който умее да увлича децата и да печели интереса им към музиката. Тя ръководи и тамбурашки оркестър към Обединен детски комплекс (ОДК) – Кюстендил, който също е на много високо ниво.
Как Вие като професионалист оценявате нивото на обучение и конкурентноспособни ли са вашите възпитаници при кандидатстване за музикални висши училища или на музикалния пазар, ако започнат работа след завършване?
Тук ще разширя отговора си – освен музикантите, постигащи успехи и продължаващи обучението си във висши музикални училища и университети, същото може да се каже в не по-малка степен и за нашите художници. Те получават награди и признания от различни конкурси, фестивали и пленери, дори нерядко ученици успяват да продадат свои картини, което е доказателство за тяхната практическа конкурентноспособност. Разбира се, между музикантите и художниците има разлика, както има разлика и от една генерация до друга – има по-силни випуски, има и по-слаби. Едни деца продължават заниманията си с изкуство изключително организирано и постигат успехи в професионалния си път, дори и зад граница. Други се насочват към по-различни занимания. И това е така, защото знаем колко е трудно в България да се занимаваш с изкуство и с музика по-конкретно, приоритетите са други, а и музикалният пазар е доста свит...
Къде се изявяват вашите ученици, участват ли в конкурси, какви музикални събития се случват в Гимназия „Н. Рилски”?
От една страна изявите на учениците ни са на конкурси – тази пролет например успешно се представихме на Националния конкурс „Дико Илиев” във Враца, където участници от нашата гимназия се състезаваха в разделите „Поп и джаз пеене”, „Струнни инструменти” (цигулка), „Народно пеене”, „Народни инструменти” (тамбура). От друга страна, възможност за изява са концертите, които се организират в училището с гостуващи подобни паралелки или музикални училища. Това е не само проверка на възможностите и „сверяване на часовниците” за нас преподавателите и съответно за всеки ученик, но и контакти, общуване, обмяна на информация, на музикален материал дори, на методика и т.н. Подобни срещи са особено емоционални и полезни, но и мотивират и ученици, и преподаватели за желание за изяви. Наскоро музикалното училище от гр. Ниш (Сърбия) беше гост на нашата гимназия – гостуването в Кюстендил беше осъществено по съвместен проект с кюстендилското Читалище „Братство 1869”. Независимо, че нишкото музикално училище е доста по-голямо (наброява 1000 ученици) и в него се изучават почти всички инструменти, а нашата паралелка е доста по-скромна в това отношение, съвместният концерт на сръбските и българските ученици беше много емоционален, получи се едно истинско музикално преживяване.
Ръководите детска вокална група „Бъркотия” – на каква възраст са участниците в нея и какъв е репертоарът на групата? Какво харесват децата, с какво ги привличате, за да идват на репетиции?
Това е една друга посока в професионалните ми музикални занимания. За първи път започнах с тази дейност като работещ в Център за работа с деца (ЦРД) преди почти 15 години, но беше за кратко. Имаше обстоятелства тогава, които не ми позволиха да продължа. Сега се радвам, че имах възможност да възобновя тази си дейност – вече втора година ръководя детска вокална група с онова първото име от преди 15 години – „Бъркотия”. Това е занимание, което много ме зарежда, защото децата, с които работя, са на възраст ІІ-ІV клас (изцяло от Начално училище „Климент Охридски”), а в тази възраст те са особено неподправени, искрени, любопитни и с радост подхождат към музиката. Групата е към Обединен детски комплекс (ОДК) – Кюстендил.
Къде се изявяват малките певци?
Тъй като детската вокална група „Бъркотия” съществува сравнително от скоро, засега основните ни изяви са в града – общоградски концерти и тържества, например групата участва в концерт на детския празник „Светът на детството”, организиран в Кюстендил по повод 1 юни. Миналия месец взехме участие в Международния детски фестивал „Млади таланти” в Двореца на децата в София, който имаше и конкурсен характер. От тази изява децата се върнаха с награда и статуетка за много добро представяне. Не е необходимо да казвам, колко бяха щастливи и приповдигнати.
Кюстендилски деца имаха късмета да участват в един българо-македонски проект „Балканска работилница за театър”, в който музиката имаше важна роля. Разкажете ни повече за този проект, в който Вие бяхте музикален ръководител – кога се случи, с кого си партнирахте, къде се проведе и какви бяха крайните резултати от него?
Да, миналото лято взех участие в българо-македонския проект „Балканска работилница за театър”. Беше ново преживяване за мен и бях изключително развълнуван. Идеята беше съвместното участие на 15 български и 15 македонски деца (от гр. Кюстендил и гр. Щип) в проект, чиято цел е запознаване и преминаване през всички процеси на театралното изкуство, сценография, драматургия, режисура и музика.
Имах щастието да бъда част от това като преподавател по музикалната част от проекта, както и като композитор. Децата бяха много ентусиазирани и с абсолютна отдаденост преживяха всички етапи от обучението. В часовете по сценография например, направиха сами куклите си, учиха се на кукловодстви, за да усетят спецификата и въобще духа на играта, на истинското участие в спектакъл. Всъщност трябваше да започна с най-важното – финалът на тяхното обучение в различните дисциплини намери завършек в осъществяването на 30-минутен спектакъл по 3 приказки от „Хитър Петър”. Моята роля беше да запозная децата с мястото и ролята на музиката в едно театрално представление, както и имах задача да композирам и да разуча с тях песните конкретно за спектакъла.
Резултатите бяха блестящи – и за мен, и за колегите ми. Получи се впечатляващ спектакъл, още повече, че децата нямаха никаква предварителна подготовка и сроковете за реализацията бяха доста кратки. Направихме представления и в Кюстендил, и в Щип. Тук нашите деца играеха на български, ролята на македонските деца беше организационна и зад кулисите, а в Щип ролите бяха разменени. След всички преживени емоции, бих могъл да кажа, че най-важното нещо, което се случи в този проект, е дружбата между българските и македонски деца – приятелствата, усмивките и спомените, които ще останат у тях завинаги.
Работата Ви е в различни посоки, но всъщност посоката е една – да учите деца и младежи на музика. Трудно ли е? Как се привличат по-малките за занимания с музика, а как се формира добър музикален вкус у по-големите?
Когато завърших музикалното си образование, исках да се занимавам с музика и това си представях, разбира се. Имаше нещо, което се промени обаче. Никога не съм мислил, че ще преподавам музика, че ще работя с деца. Смятах, че просто ще свиря някъде и с това ще се изчерпват музикалните ми занимания. Дори сега с усмивка си спомням колко пъти съм го казвал пред колеги и приятели. Но животът много често ни изненадва. И в никакъв случай не съжалявам за този свой професионален път, защото свиренето е едно, а преподаването на музика – друго, изисква доста различни качества, които аз смятам, че съм изградил за годините, в които преподавам, а може би продължавам да градя.
Формирането на адекватен музикален вкус у деца или младежи не е никак лесна задача. Съвременната музикална среда и медиите ни предлагат едни модели, които не винаги бих могъл да одобря. В морето от стилове и „възможности” едно дете прави своя избор, но дали този избор е добър? Ключът е и във възпитанието в семейството, но работата на преподавателите в училище е особено отговорна, защото те задават посоките, ориентирите, представата за качествената и смислена музика. Привличането на децата към музиката трябва да става с много любов и търпение. Музиката може да възпитава, да формира, да моделира отношение към света, към изкуството, към себе си дори. Тя може да е „друг” свят, който откъсва от делника и ако децата се научат да усещат музиката и да я обичат, тя може да се превърне във важна част от живота им, в опора, от която имат нужда, без значение какъв е житейският или професионалния им път.
