Момина кула край Гоце Делчев - феномен и антично наследство

Късноантичната средновековна крепост Момина кула попада в Пиринската част на долината на река Места - един от най-тесните и живописни участъци на Момина клисура.

Намира се на западния бряг на река Места, северозападно срещу село Буково (между селата Места и Господинци).

Вероятно е построена през ІІ-ІІІ век, след което е изоставена и възстановена едва през ХІІ век.

Името си е получила от едно предание, според което крепостта е построена от сестрата на цар Иван Шишман, след като била заточена по тези краища. Историческите факти са такива - цар Иван Шишман дал сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад І, погрешно надявайки се, че роднинските отношения ще спрат турското нашествие. След като прекарва десетина години в харема на султана, Мара отказва да смени вярата си и да забрави корените си. Султанът я заточва в едни от отдалечените български области по това време - днешните Македонски краища.

Все повече са нашенците и чужденците, които катерят планината, за да видят крепостта и да се потопят в миналото.

Много от посетителите тръгват по стръмната пътека, примамени и от мита за млада и красива жена, застигната от тежка съдба. Във фолклорния епос историята присъства в множество вариации, а тук е свързана с възникването на топоса Момина кула край село Буково.

Според легенда, кулата е построена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица.

Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора.

Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да смени и вярата си. Момата обаче отказала и побягнала нагоре към гората. Преди да я настигнат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загинала. Оттогава е името Момина кула.

Връзката на тези легенди с реални исторически личности може да се използва като културен мост към средновековното и възрожденското наследство на региона. За целта обаче крепостта Момина кула трябва бъде социализирана и рекламирана.

Крепостта е археологически паметник с национално значение. Тя заема площ от около 500 кв. м. От запад крепостната стена е запазена и достига височина от 8 м. В тази част на крепостта се е намирал нейният единствен вход.

В източния сектор има останки от правоъгълна кула с размери 5.40/ 6.20 м.

На юг са открити 2 скални образувания, подобни на бойници. Намерени са още: късове от домашна керамика, характерна за V-VI и XII-XIV век.

В скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, доказващи наличието на праисторическо селище. Днес входовете на пещерата са зазидани и достъпът в нея е невъзможен. Достъпът до крепостта е от южната й страна, където може и да се паркира в подножието край рекичката.

След около 200 м. по черния път пътеката тръгва надясно и нагоре буквално през двора на единствената вила там. Преди това се минава край характерна пробита скала.

Пътеката минава през шубраците покрай полусрутена каменна постройка в западна посока и след малко прави обратен завой в посока крепостта. Цялото изкачване отнема около половин час.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g