Разказ от първо лице на Спаска Найденова от Кюстендил
Вълнуващи преживявания разказа за своята баба и своя дядо, както и за своите родственици Спаска Благоева Найденова, продавач в магазин за дамска мода в Кюстендил.
По времето на войната дядо ѝ намира някакъв предмет, който приличал на детска играчка, но тази детска играчка се оказва зловеща бомба, която му изважда едното око и му откъсва пет пръста на лявата ръка. При този недъг било трудно някоя мома да го поиска за жених, но както се случвало навремето, възрастните го оженили за баба ѝ Мария и от този брак се раждат четири деца – три сестри и един брат.
Баба ѝ по майчина линия Спаска я нарича „дърво без корен”, защото през 1913 г. майка ѝ умира при раждането на четвърто си дете и оставя три деца сирачета. Тогава не имало кой да ги гледа и да се грижи за тях и ги дават за осиновяване на различни семейства и в различни населени места.
А едно от децата, на име Радка, още невръстна се пада в семейство на инвалид. Тя гледала недъгавия човек и се грижела за него. Бащата на Радка намира изгубена пачка с пари и решава с тези пари да си потърси децата, които били дадени за осиновяване.
Тогава той отива при Радка и решава да ѝ даде пари да купи шекер, но като разтворил портфейла си, осиновителите на Радка видели, че той имал много пари. И както се случва в живота и по филмите, вечерта изхвърлят дядото през терасата и съответно го убиват и ограбват. Започват да ги разследват и разкарват по затворите.
През това време Радка поотраснала и се омъжва в Северна България, но тя не знаела къде е попаднал брат ѝ Крум при осиновяването. Непознати хора от Северна България отиват в нейното село Лисия, Благоевградско, за да обменят жито и царевица за плодове, както са си заменяли продукти навремето, или т. нар. обменна търговия, както днес се казва замяна на бартер.
Като виждат жената от Лисия, северняците казват, че в тяхното село има жена, която с баба ѝ на Спаска си приличат като две капки вода. Тогава баба ѝ разказва, че има сестра Радка, дадена някъде там за осиновяване и заръчва, ако Радка е добре, нека дойде в Лисия на гости на Великден.
Тези хора, които случайно попадат на това място /ама както се казва „няма нищо случайно в живота”/ и отнасят новината, която стига да Радка. Баба ѝ на Спаска по това време била на черква и се молела този хабер да е истина. И наистина, на Великден на бял кон пристигат в Лисия, Радка и мъжът ѝ носят подаръци.
Двете жени, изтерзани от чакане през времето на дългата раздяла, без много обяснения се разпознават и се затичват една към друга като се прегръщат. След известно време започват да търсят по регистрите брат си Крум, но вероятно съдбата е благосклонна била към тях и те наистина го откриват.
Това са „приключения” и преживявания, които са се били случили по времето на Балканската война през 1913- 1914 г., когато се знае какви събития са се случвали в България и какви войни са водени по това време, но са достатъчно трогателни, които разказват за разбити човешки съдби за нещастни - разделени и бедстващи семейства и хора, и че не бива никога повече да се допускат никакви войни, защото и от двете страни се дават невинни жертви.
