Все повече майки предпочитат да се върнат на работа преди да е свършило майчинството им.
Причините са две – или финансово са притиснати, или не искат да губят професионален тренинг.
Какво се случва с децата?
Държавата предприема мерки, с които да осигури отглеждането на мъниците и да облекчи работещите родители.
С европейски пари ще се заплаща на детегледачки, които да се грижат за децата, ако те не са приети в детски градини или ясли.
Така около 2000 майки, чиито деца не посещават образователните заведения, ще могат да наемат бавачка, за която ще се плаща с евросредства.
За целта се предвиждат 20 милиона лева до 2020 г.
Бюрото по труда ще наеме за детегледачки жени, които са се регистрирали като безработни.
Максималният срок за наемане по програмата ще е 18 месеца, през които те ще получават минимална работна заплата от 460 лева.
От социалното министерство увериха, че бъдещите бавачки най-напред ще минават обучение чрез бюрата по труда и едва след това семействата ще могат избират сред тях.
Според фирми, които предлагат подобни услуги за гледане на деца, е задължителен профилиран психотест, през който да мине всеки кандидат.
В момента средната заплата за бавачка на 40-часова работна седмица е между 600 и 800 лева, изчисляват от агенцията.
Около 90 000 безработни жени в България, които са неактивни, а около 56 000 от тях са извън системата на Бюрата по труда.
В Благоевград също има доста деца, които не посещават детска градина или ясла. Доста са и учениците от началния курс, които не посещават занималня.
Техните родители избират алтернативни методи.
Много малък е броят на родителите, които наемат бавачка. Първопричината е високата сума, която трябва да се отдели от семейния бюджет. Също така липсата на доверие, че „чужд“ човек ще бъде в дома ти и ще гледа детето е огромен фактор.
Малчуганите от Благоевград прекарват времето си в така наречените частни детски градини, частни занимални и училища.
В сравнение със столицата в областния град има по-малко подобни учреждения, но пък достатъчно, за да бъдат конкуренция помежду си.
Тук се изправя и въпросът какви хора се наемат от частниците, за да пазят и възпитават децата.
Най-често се търсят лица с педагогическа правоспособност и опит – това са студентки или бивши учителки.
Идва наболелият проблем за трудов договор, заплащане и условия.
Едно от трите винаги липсва, и то най-често е договорът.
Все пак не са извършвани чести проверки от Инспекцията по труда в частните занимални, тъй като „всеки си затваря очите“.
Момиче с тригодишен стаж като педагог кандидатства в благоевградска частна занималня. Условията, на които се съгласява, защото няма друг избор, за да не остане безработна, са абсолютно противозаконни, но са предложени от работодателките ѝ.
Те също са учителки в две известни благоевградски училища.
Момичето получава 300 лв. заплата, по първоначална устна договорка, но при условие, че броят на децата намалее – намалява и сумата.
Също така е подписан тримесечен договор, в който е написано, че условията на плащане на работничката е на хонорар. 5 лв. на учебен час. По тази схема момичето, което работи 8 часа дневно, трябва да получава 920 лв. месечно при 23 работни дни.
Простата математика показва, че 920 – 300 (евентуално) = 620 лв. разлика.
Задълженията на новата преподавателка включват всяка сутрин да посреща децата в 9 ч., преди това да почиства работното място, включително и санитарния блок.
Към заплатата е добавена, по обяснение на работодателките, и храната на обяд, която е детска порция на стойност 2 лв.
За тримесечния си труд потърпевшата взима общо 600 лв. – 300 лв. първия месец, 200 - втория, а третия, за финал, са ѝ дадени 100 лв.
Мотивът за последната заплата е, че една седмица не е имало работа, защото групата от 4 деца е била на море с родителите си. Също така обвинението: „Разбрахме от родители, че си предлагала частни уроци на децата НИ. Не очаквахме това от теб!“.
На въпроса „Кои са тези родители?“ – няма получен отговор, а самата работничка споделя, че условия да приема деца в дома си за частни уроци няма и никога не е имала.
Последната сума ѝ се изплаща в продължение на месец на основание, че все още не са събрани таксите за децата.
След напускането си, момичето разказва: „Имах много време да помисля какво всъщност правех аз на тази работа. Бях се превърнала във втора майка на децата, защото учителската професия иска отдаденост! Няколко пъти след като си тръгнах, се отбих да видя малките. Те ме посрещаха с усмивка, новата колежка – не! След последната среща с К. и Ц. – работодателките, ми бе заявено да не поздравявам повече децата. Била съм ги разсейвала. Забелязах, че и когато се срещахме по града с някои от тях, те не смеят да ме поздравят. А доскоро се прегръщахме!“.
Младата госпожа си дала сметка и за още нещо. Още на втория ден след постъпването ѝ, сякаш като знак от съдбата, в местните медии излизат публикации за измами в частните училища.
Такава, например, е дописката: „Частна занималня, намираща се на ул. „Скаптопара“ в кооперацията до бившата автогара „Кончето“, повдига завесата около договорните отношения на собствениците с персонала, който наемат за гледане на децата. По обява за предлагане на работа репортер на вестник „Струма“ се яви на интервю, от което стана ясно само, че трябва да подаде заявление за постъпване на работа /това било новото име на старата молба/, освен това за 5-дневна работна седмица с продължителност на работния ден от 9 часа /от 8.00 до 17.00 часа/ ще получава заплата от 300 лв.“ /Struma.bg/
Едно сред изброените в статията имена на занимални е и това на тогавашната фирма.
Според двете учителки-шефки „това е евтин трик на вестниците, с който злепоставят хората, заради завист“.
След разказа за този случай, който не е единствен, какви са възможностите пред жените да намерят работа като гледачки или педагози.
След новите мерки, които предприема държавата, остава надеждата, че повече хора ще бъдат наети на работа, че работещите родители ще бъдат облекчени. И най-важното – че децата ще бъдат в добри ръце!
