1% ръст на икономиката, дефицит под 3% и инфлацията от 1,1 до 1,8%. Това предвижда бюджетът за 2015 г., съобщи „24 часа”. Проектозаконът ще бъде внесен в парламента до края на месеца. Прогнозата е направена при разчет за минималната заплата с 40 лв. отгоре над сегашните 340 лв.
Все още не са уточнени новите размери на пенсиите и социалните плащания, не е изчистен и спорният въпрос за коледните добавки за пенсионерите. Очаква се това да стане ясно до края на седмицата след разговори между екипите на финансовия министър Владислав Горанов и на социалния Ивайло Калфин, за да бъдат изчистени спорните въпроси.
В проекта за новия бюджет имало предвидени целево 150 млн. лв. за връщане на удържания през тази година 10% данък върху доходите на хората на минимална заплата. По данни на финансовото министерство става дума за 460 000 души. Пред депутатите от бюджетната комисия миналата седмица министър Горанов заяви, че няма да отменя плоския данък от 10%, но облекчението за хората с минимални доходи ще отпадне от 2016 г.
Още няма яснота и за новите дългови тавани догодина. Експерти от ведомството на Горанов твърдят, че те ще зависят от условията, при които България ще емитира нов дълг до края на 2014 г., от прогнозите за бюджетния дефицит, както и от развитието на казуса с КТБ.
Преди да стартира бюджетната процедура за догодина, парламентът трябва да гласува актуализацията на тазгодишния. При дебатите в комисията Горанов обеща, че ако събираемостта на приходите се подобри и не се оправдае прогнозата за минус 1 млрд. лв., ще започне преструктуриране на разходите. Целта е заложеният за тази година свръхдефицит от 3,7% да падне под 3%.
Горанов обясни, че България ще поиска от Брюксел мостово финансиране за 1-1,5 млрд. евро. От тях 2 млрд. лв. ще отидат като заем за фонда за гарантиране на влоговете. 900 млн. лв. остават буфер, ако има нужда от нова ликвидна подкрепа за банките и 1,6 млрд. лв. за покриване на текущия дефицит.
Притежатели на влогове в затворени банки, които са направили цесионни сделки с тях, вече няма да бъдат гарантирани, независимо от размера им, както и от размера на цесията. Това предвижда нов проект за промени в закона за гарантиране на влоговете, предложен от финансовото министерство, който бе приет на първо четене в бюджетната комисия миналата седмица.
Финансовият министър Владислав Горанов обясни, че текстът не обезсилва цесиите и не оспорва тяхната законност. Идеята е, че след промени в определението за влог, длъжникът, който придобива депозит чрез цесии, да няма право да претендира за законовата гаранция до 196 000 лв., защото до поставянето на банката под специален надзор той всъщност не е бил вложител.
Той обаче си остава кредитор на затворената банка и може да получи своето вземане, но вече накрая на опашката от кредитори и след осребряване на масата на несъстоятелността на вече затворена банка, в т.ч. и КТБ.
