Международно изкачване на връх Било /1737 м./ в планината Кървав камък

Снимки: ТД "Осогово"

По покана на трънското дружество, туристи от ТД „Осогово“ – Кюстендил, се включиха в изкачването на първенеца на българската част на Краището - връх Било /1737 м./ в планината Кървав камък. Вече има маркиран туристически маршрут до връх Било, направен от приятелите на кюстендилските туристи от трънското дружество. Дори възможностите за изкачването на най - високия връх в планинската група Краище от българска страна са два.

Този от село Шипковица дава възможност до него да стигнат и малко по – неподготвени физически туристи. Маршрутът е зареждащ. Много е панорамен и през цялото време от двете страни има невероятни гледки.

Преходът е изключително лек, почти не се усещат тези 500 метра денивелация и се движи основно по обширни пасища, които сериозно засилват усещането за планински простор, а и омекотяват земята под краката на туристите.

Вторият маршрут, по който тръгна основната група започна от село Долна Мелна към Къшле и оттам по граничната бразда по хубав черен път тутистите стигнаха до връх Било. Най-високият връх на Кървав камък им предложи прекрасна видимост.

На него е изградена военна вишка, която разкрива цялата околност. „Видяхме Власинското езеро. Иначе лесно се различаваха върховете Бесна кобила, Църноок, Велики Стрешер, Въртоп, Чемерник в Сърбия, които са толкова близо, че можеш да се протегнеш до тях.

От наша страна е цялото Краище, Руй, Стара планина, Витоша, Рила, Осогово и дори Пирин. Заслужаваха си усилията ни. На върха се събрахме стотици туристи от България и Сърбия. Направени бяха много снимки и уговорки за следващи срещи и съвместни мероприятия. Там ни чакаше и групата от първия лъч – от село Шипковица“ сподели Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“.

Припомнени бяха и историческите събития, които са се случили именно в тази местност. В историята на всяка държава има както блестящи успехи, така и последвали ги ужасяващи катастрофи. Такава е историята и на Първата балканска война и последвалата я Междусъюзническа война.

В местността Кървави камик, както я наричат местните, са проведени няколко битки. Името ѝ идва от местно поверие, което гласи, че кръвта, пролята по склонове ѝ, е попила в скалите. Днес по билото на Кървав камък минава границата между България и Сърбия, а областта все още напомня за жертвоготовността на българския войник.

Именно тогава т. нар. „съюзници“ сърби и гърци се оказват не освободители, а окупатори. Реално погледнато съдбата на цял един народ е поставен на карта в нощта на 16 срещу 17 юни 1913г. Задачата, поставена на 3-та българска армия, е да задържи сръбските отряди, разположени между Ниш и Бела паланка. Още с изготвянето на плана се допускат множество грешки.

В последния момент артилерията е преместена на друго място. В целия този безпорядък главнокомандващият е отстранен от цар Фердинанд. Новоназначеният генерал нито е запознат със ситуацията на западната ни граница, нито има време да го направи. Освен всички тези неразбории избухва бунт. Потушаването на бунтовете внася още повече смут в българските редици.

Така се стига и до решителната битка на 28 юни. Румънска войска навлиза в Южна Добруджа. Първа армия на генерал Кутинчев е „заключена” между две армии. Рано сутринта на 28 юни 1913 г. българските войници тръгват да катерят стръмния склон към билото на Кървав камък. Сръбската армия превъзхожда българската. Българските бойци не успяват да понесат силната сръбска офанзива.

Вражеските сили лесно разбиват българската пехота. Носят се слухове на бойното поле, че ако някой реши да се обърне в бяг, ще бъде разстрелян. Има сведения, които сочат, че заради неточни измервания от страна на артилеристите, оръдията са насочени срещу част от българските части, катерещи склона. Така заради една грешка загиват около 2 000 души.

След загубата на ключовата битка край Кървав камък, сърбите тръгват решително към София, а по заповед на Главното командване остатъкът от 3-та армия се изтегля към столицата, за да я защити от настъпващите румънци, турци и сърби. По времето на тази война там се пролива много кръв.

След кратка почива, обяд и фотопауза туристите се отправиха към панорамната скала – Кървав камък, висока 500 метра. Цялата група си нанаправи снимки и се наслади на прекрасните гледки, разкриващи се от нея.

„Това е място, което си струва да се посети. Пътищата не винаги ни отвеждат до места с гръмки имена и забележителности. Случва се, че най-интересните находки са на една ръка разстояние, от където тръгваме. То е едно вълшебно място. Място, към което винаги нещо ще ни тегли. И ако имате път натам, непременно го посетете. Освен страхотна почивка, там може да се насладите и на много красиви места, които да посетите“, сподели още Силвия Михова.

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as