Медиите - вчера и днес...

Снимка: Infomreja.bg, фрагмент от картина на Мария Иванова

Нека безгрешният хвърли пръв камъка...

За първи път в българската журналистика от 1989 г. насам не е водеща новина смъртта на двама шофьори при верижна катастрофа между 22 камиона и убийството на жена от половинката ѝ.

О, чудо. Днес – в този текст, крадецът ще каже „Дръжте крадеца“!

Деформацията в медиите е сензационна новина, която няма как да бъде оповестена, защото никоя телевизия или радио досега не си е направила самоанализ – все пак болката от образа в огледалото е голяма.

Ако доскоро катастрофите и разпилените крайници по осевата линия бяха „рай“ за продуценти и репортери, картина за операторите, днес се броим като пилци на пролет – буквално.

Всеки „загинал“ от вируса се оповестява с мисъл, стояща зад изказаните думи, „Внимавай! Ти си следващият“.

Днес жена е с погубен живот от мъжа до нея. Това също не е сензационна новина. Да живееш с насилник под карантина, означава да искаш да си белодробно заболял и силно да търсиш друг болен от пневмония, с когото да се целуваш. За да проникне всичко в теб по-бързо от отрова на пчела.

Ако днес беше Сотиря, Виктория Маринова, Нови Искър и всички минало ни през главата от 2019 насам – само от 2019, то нямаше да е толкова „важно“. То щеше да е обикновена „новина“.

А ако днес вместо вирус се говореше за поминъка на българите, за всичко, което го интересува пряко за да оцелее, ако се говореше не за политика, не са частната история на дядо, който живее с петела си, ако днес се даваше отговор на въпросите на хората, всяка една „новина“ за ПТП нямаше да съществува в емисиите и текстовете ни.

Медиите се върнахме в първи клас, припомняйки си урока от лекциите в първия семестър, че новина означава „ново събитие, съобщение“, а не „претоплена манджа, която е пресолена“. Осъзнахме, че ролята на медиите е да ин-фор-ми-рат, да дават нужните на обществото данни, отнасящи се до която и да е тема.

Днес оня запотеният репортер вече не тича под дъжда да снима размазания череп на спуканото стъкло на колата, защото на същите тия читатели „не им пука“. Няма нужда да търсим името на загиналия, какво последно е ял и защо е изпреварвал, има нужда да предупредим останалите живи да внимават, минавайки по трасето.

Днес жертвата от Варненско е поредната в България, отишла си заради направения избор да обича неточния. Нейната смърт не ни нахрани, защото ние не успяхме да я предотвратим, когато последно я видяхме със синьо по врата в кварталния магазин.

Медиите не са това, което бяха – видя се и по въпросите на „мисирките“, зададени на генералите, майорите, лейтенантите, професорите, „професорите“ и т.н. Някой ще каже „Отстрани да съдиш е лесно“, напротив – отстрани се срамиш повече, поучавайки се от чуждите грешки.

Медия значи връзка – между човека и Човека. Медия значи предаване, а не създаване на напрежение, шок, ужас, слюнки, пот. Медията е помощ да проговори „немия“ пред „глухите“, тогава, когато и „слепият“ не иска да разбере проблема.

А какви са проблемите на българския народ – те не са Ф-16, Барселона, КТБ, Божков. Маргините… Това са маргиналите.

Българинът иска да има постоянна заплата, достатъчна, да ходи на работа, да яде, да си плаща сметките, да образова децата си, да си плаща наема, да си погаси кредита, да има веднъж годишно едноседмична почивка. Българинът търси лекарска помощ, доверие в чиновниците, защита от полицаите, бързина на пожарникарите и любов от семейството си.

Всеки ден трябва тези новини да се съобщават – как е решен даден проблем, а не колко други са възникнали. Защото сега медиите са ни виновни.

Ние не чакаме сензация, ние просто се объркахме кои сме, търсейки следващия кадър на смъртта.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn