Скъпи Дядо Коледа,
Минаха много години, откогато ти писах последно. Бях малка и дори не можех да стигна простора, където с брат ми закачахме писмата и търпеливо чакахме да ги вземеш. Как си ги разчитал, аз не зная! Почеркът ми бе ужасен, а граматиката – двойно повече. Понякога даже ми хрумваше умната идея да ти оставя и рисунка, за да те улесня. Колкото и нечетливо да беше, ти винаги ми даваше подаръка, който желаех.
Мина много, много време. С течение на годините, Коледата ставаше все по-спокойна. Ти ставаше все по-предвидлив. А аз бавно започнах да разбирам истината. Дядо Коледа, знам, че не ти беше този, който оставя подаръци. Знам дори кой беше. Но не исках да го повярвам. Не защото не мога да приема „истината“. Имаше една по-голяма причина. И сега искам да я споделя, но преди това искам да благодаря искрено, на моя „Дядо Коледа“, който не просто ми е подарил една прекрасна Коледа. Моят „Дядо Коледа“ ми е подарил най-съкровеното – живота. Моят „Дядо Коледа“ е винаги с мен и винаги се радва да види детското в едно дете и би направил всичко по силите си, да продължава да го вижда. Той се радва на успехите ми, понякога дори повече от мен. Той е бил до мен винаги не само на Коледа. Моят „Дядо Коледа“ е майка ми. А причината е много проста. С всеки подарък, тя виждаше една топла, слънчева, детска усмивка, при което като всеки нормален родител, се усмихваше и тя.
Но ето ме и мен, седнала в спокойната уютна стая, сгушила се в топлите завивки пред елхата. Коледата е нещо магическо, Дядо Коледа. Тя събира хората заедно. И знаеш ли какво? Аз вярвам, че на Коледа се случват чудеса.
Това писмо е повече благодарствено. Честно казано, наистина не искам много. Желанието ми не може да се сложи под елхата. Не може да се купи или да се изработи, то зависи от нас. То е щастието, детската усмивка и уютната обстановка. То е цялото семейство, събрано заедно на масата. То е развълнуваното чакане на веселите коледари. То е топлото шушукане на печката. То е чистото добро. Ама наистина чистото. Това, което няма нужда от поправка, това, което е перфектно, такова, каквото е.
И отново казвам, този подарък не е много. Той просто зависи от нас. На Коледа стават чудеса, но тях ги пазете за някого, който наистина има нужда. Аз не искам чудо, Дядо Коледа. За Коледа искам ти да си щастлив, аз да съм щастлива, да сме живи и здрави, а останалото, както се казва, го има в мола. Искам топли усмивки и весели вечери. Искам да се съберем отново и да се забавляваме, както всеки път.
С обич: Мария
