Мая Стоицева: Кой политик ще понесе негативите, ако помести цялата система!

Снимка: Личен архив

Мая Стоицева е родена в Банско. Без да изпадаме в поезия и да красим нейния дух с Пирин планина, ще използваме само една дума – ВОЙН.

Мая е онази жена, която хората от Югозапада и цяла България виждат редом до министрите. Тя дава изявления пред телевизиите, защото е част от протестиращите майки на деца с увреждания.

Мая стои на една маса с Борисов, Дончев, Петков и компания, и иска от името на милиони в страната ни реформа.

Мая е родена в Банско. Сега Мая, заедно с другите, се бори за България.

Предистория на „Системата убива“

Предисторията на нашата кауза започна през 2005 година, тогава започнаха протестите на майките на деца с увреждания.

Последните три години напарвахме 6 национални протеста и палатката пред парламента е продължение на тези протести. На 18.04.беше последния, а на 1. юни опънахме палатката, което поведе цялата страна в една обща кауза. Почти всички областни градове са се включили в „Системата убива!“.

Проблеми, решения, нападки

Това, което внесохме в парламента за обсъждане, е Закона за личната помощ. Но ние подозираме, че няма да бъде приет. Този закон е регламентиране на подкрепата на хората с увреждания да не е както досега в асистентски програми, за които се отпускат или не средства, а да се оцени необходимостта за лична помощ за всеки един човек с увреждане по отделно и да се даде според нуждата. Това означава, че например моят син се нуждае от придружител, който му помага да отиде до дневния център, до училище.

Този закон срещна изключително голяма съпротива.

Ние осъзнаваме, че реформата е голяма, но докато не се регламентира, всичко ще е на парче.

На обществено обсъждане вече е пуснат и Законът за хората с увреждания. С работните групи имахме няколко срещи, които буквално бяха изстрадани. Очаквахме да се направи реформа, но се оказа, че този закон ще бъде копиране на стария Закон на интеграция на хората с увреждания.

Има някой елементи, които са приети, част от нашите искания, но те не ни удовлетворяват.

Вече имаме така наречения „План за действие“, който е внесен до Министерски съвет, Борисов и министерствата, които касае.

Този План е закон, с който искаме да се въведе реформа  – да се направи една институция, към момента се нарича специализиран орган, на който са се подчиняват всички министерства.

Хората с увреждания към момента не са обект на една институция – те са обект на министерството на здравеопазването, на благоустройството, на социалното министерство, на образованието, но няма една институция, която да обединява всичко това.

Все още не е факт и ИНДИВИДУАЛНАТА оценка на увреждането. Уврежданията минават през решенията на ТЕЛК, което е един абсолютно погрешен модел. Ние – майките, бяхме обвинени, че сме приели ТЕЛК-а. Ясно е обаче, че ние изобщо не сме участвали в подобно гласуване за приемане. Неправителствените организации, които са гласували, и нападнаха нас, са дали вот „Въздържал се“ или „За“.

Принципно увреждането не може да се гледа само като медицинско. Моят син има диагноза, към която има и съпътстващи неща, които не са само диагноза. Говорим за това, че човекът с увреждането трябва да се интегрира в обществото! Да се използва неговият капацитет.

ТЕЛК не прави това. Той не казва, че човекът има капацитет да разтовари един камион, защото синът ми вчера това е правил - той е силен, той може. ТЕЛК дава само ограничаващо заболяване, и то в проценти, които не показват реално капацитета на човека.

ТЕЛК е нещото което ти казва какво НЕ можеш да правиш!

Как ежедневието на един човек с увреждане би се променило, ако има промяна?

Ако имаме правилна оценка на увреждането,  той ще има развитие. Тогава на един работодател от Община Х ще му се каже, че има човек, който може да работи дадена работа, независимо, че е с увреждане. Той ще получи личната помощ на асистент. Финансовата помощ няма да е на калпак според процента на увреждане.

Сега се казва, че от 50 до 70% се дават 00000.00000 лева на даден човек, но в рамката на тези проценти има разнообразна палитра от увреждания. Не можем да сравним даден човек, който е с диабет и който ако си слага инсулин, и един човек с епилепсия, която не е контролирана. Но в момента и двамата може да са на 70%.

Много се нашумя, че ако тези проценти се махнат, хората ще бъдат уволнявани. И това е парадоксалното, защото ние през цялото време казваме, че децата са дискриминирани, но всъщност така дискриминираме и здравите хора.

Нека човекът с увреждане да е на равна нога с другите.

Увреждането трябва да се отчете от работодателя, но то не е бич, а начин на живот и не е извънредна протекция.

Ти беше на много срещи с министър-председателя, министрите и други представители на институциите в МС? Срещаш ли разбиране в разговорите с тях?

Според мен има голямо разбиране. Всички министри, седнали на масата с нас, разбират нуждата от реформи. НО! Голяма е крачката да са се направят. Ще има много недоволни и поради тази причина управляващите се страхуват.

Недоволни ще на националнопредставителните организации, които получават субсидия, защото ние искаме тя да бъде премахната, и не за да я получава някой друг, а изобщо да я няма като финансиране. Тези 6 милиона може да си използват за хората с увреждания.

Реформата в ТЕЛК-а също ще засегне много недоволни. Реформата ще разтърси много неправилни ТЕЛК-ове. Хора , които са свикнали буквално да доят системата после ще бъдат с накърнени интереси заради липса на помощните средства.

Ние също така не искаме увреждането да се свързва с бедността. Бедни са повече от 80% от българите. Но увреждането не е задължително да прокламира: Беден съм и трябва да получавам помощ!

Има дори и хора с увреждания не са доволни от това, което искаме.

Въпросът е до политическа воля. Кой политик ще се нагърби да понесе негативите на част от народа за да помести цялата система.

Какви негативи понесоха протестиращите майки?

Те бяха обвинени с политически амбиции. Ние не искаме оставка на правителството или министри. Защото ние тъкмо сме обяснили какво искаме на тези хора и сме се заработили, искаме действия.

Много партии идват при нас, защото търсят дивиденти.

Един човек, който стои пред парламента в палатка какво вижда?

Често път палатка е място на дискусии. В палатка има хора с надежда, които искат някой да ги види. След първия месец вече почти никой не обръща внимание на палатката.

 

 

 

Снимка: МС
Снимка: МС
Снимка: news.bg

КОМЕНТАРИ

Sister17:48 - 04.09.2018
Никол, подобни твърдения се подкрепят с факти и документи. Иначе си най обикновен трол.
Никол15:46 - 04.09.2018
Колко ли помощи и дарения открадна тази госпожа през всичките години на добре планирани в нейна полза благотворителности ?
Преподобния15:12 - 04.09.2018
Сестра Майчето е най-добрата с микрофон в уста. Прави богоугодни ритуали на преподобния. Благодаря ти сестро, старанието ти ще бъде възнаградено на небето. Там също ще те чакат хиляди микрофони, както тук.
Код за сигурност, въведете кода 8as