Две кюстендилски читалища организираха поклонническо пътуване до манастири в Краището и Знеполе

Снимки: личен архив

Читалище „Асклепион 1998“ и читалище „Просвета 1988“ в с. Гирчевци съвместно с женското дружество „Майчина любов“  организираха за своите членове  незабравимо пътуване из източното Краище и Знеполе – две интересни както в географско, така и в историческо отношение области в Западна България.

Инициативата бе посветена на юбилейните годишнини от основаването си, които двете читалища  отбелязват, както и на  празника на българската духовност 24. май и на 86-годишнината от рождението на видния планински водач Стефан Иванов. 

Основните обекти в маршрута бяха православни храмове в региона – едни с многовековна история, а други – изградени само преди няколко години.

За кюстендилските поклонници пръв отвори дверите си манастирът „Св. Пантелеймон“ в  малко познатото селце Смиров дол, община Земен. Манастирът е осветен през лятото на 2015 година и е нещо като побратим или филиал на Гигинския манастир „Свети Безсребърници Козма и Дамян“.

Той е впечатляващо, да не кажем смущаващо луксозен, което вече се превръща в тенденция в изграждането на нови храмове, при положение, че много от старите – и то с голяма историческа и художествена стойност, тънат в забвение и разруха. Скъп мрамор, пищна дърворезба, богата стенопис и църковна утвар предизвикват изумление и…въпроси. Но така или иначе да се гради в името на Вярата е достойно и новият манастир  ще се превръща в значимо православно средище в региона.

Като своеобразен контрапункт на Смировдолския манастир е скромният средновековен манастир „Света Петка“ в почти обезлюденото село Пенкьовци, който отвсякъде плаче за  обновление и по-скоро за спасяване от пълна разруха.  След десетилетия на запуснатост, в  момента в него има един монах, който  е дал обет за пълна изолация от светската суета и, превил гръб над малката манастирска нива, дори не вдигна поглед към кюстендилските поклонници.

Според легендата, предавана от векове,  селото е създадено от болярски родове, избягали от падналия под османска власт  старопрестолен Търновград.  Изградената в памет на света Петка, застъпница за престолнината, черква била заплашена от опожаряване и за да я спасят, местните  я скрили под купища пръст.

Няколко века по-късно козар, по следите на коза от стадото си, забелязал на малко възвишение да се подава метален кръст. Така черквата била открита, а хората съхранили в паметта си  името й като „затрупаната черква“.  

Тесен и недобре поддържан, нататък пътят води към град Трън, където сред главните забележителности са скалния параклис, посветен на „Св. Петка“,  гробищната черква в близост  до него, също носещ името на светицата, и – разбира се, живописното  ждрело на река Ерма.

Старият храм в град Брезник също е „Света Петка“ и така пътуването се превърна в своеобразно поклонение на тази особено почитана от българския народ светица, частичка от чиито мощи се пази  в брезнишката черква.

Предстоят нови пътувания от проекта „По православните и исторически  български светини“, в рамките на който вече са посетени десетки обекти, съобщи Виолета Атанасова, председател на читалище „Асклепион 1998“.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK