Ученици и учители от Рибново и Долно Дряново пяха и играха с българите в Албания на Гергьовден

Снимка: Infomreja.bg

Почти четири дни над 40 ученици, учители, директорът на гърменското село Рибново - Манчо Джуркин, учителят в школото в с. Дорно Дряново и председател на Сдружение "Неврокоп" - Рахим Арнаудов, двама журналисти, единият от които представител на ИНФОМРЕЖА, пропътуваха хиляди километри, за да бъдат по време на Гергьовденските празници и събора заедно с българите от община Кукъс, Албания, и най-голямото село в общината - Шищевец.

Община Гърмен бе представена от председателя на Общинския съвет - Исмет Узунов. Той проведе редица официални срещи с кметове и свои колеги, от които бе приет сърдечно и с уважение и които той покани да гостуват в община Гърмен, както и да разработят съвместни проекти, свързани с образованието, културата и др.

Управата в общинския център Кукъс, който е голям почти колкото Гоце Делчев, предложи дори на Исмет Узунов да започнат подготовка на документите за побратимяване на двете общини - Кукъс и Гърмен, и обмен на културни и туристически дейности.

Председателят на ОбС-Гърмен, бе поканен на официална среща в кабинета на кмета на община Кукъс - Башким Шехо, и неговите заместници, като в центъра на срещата бе временно изпълняващата длъжността посланик на Р България в Тирана - Адела Пъшкова. Тя заедно със свои служители от мисията присъства и на празничната програма в Шищевец, както и през двата дни бе с гостите от Гърменско.

На събора в Шищевец и празниците на община Кукъс, които продължават цяла седмица и се честват покрай празника Гергьовден, наричан от горанци Джурджевдан, прииждат и гости от съседните села. Празнува се с музикални програми, много веселие, кушии, мазни борби. Празниците по Джурджевдан в българските общности в община Кукъс завършват с общи пикници, при които всички излизат на зелено по ливадите, където подреждат семейни трапези и буквално така посрещат пролетта.

"Елате да ядете от нашия хляб, имаме всичко, произвеждаме си и мляко, и сирене, и масло, и месото си е наше. Аз съм българка и децата, и внуците ми са българи. Искаме България да ни помогне и да ни издаде български паспорти, а децата в училището да учат български и да имат български учебници", заяви жена на средна възраст, която букнално хвърли на посланик Пъшева в скуа красиво момиченце и каза, че "това дете е българче като вас и очаква внимание и помощ от България да учи и да се развива като европейче".

Приликите с българското там не се изчерпват само с езика. Битът, облеклото, гостоприемството - удивително напомнят на тези в родопските села. Надеждите на нашенците сега, след признаването им за българска общност, са големи. Вярват, че ще имат повече възможности за признаване на българското им потекло и най-вече за изучаване на езика.

В нито едно от селата на района на Гора няма уроци по книжовен български. В бедния район мечтаят за поне един компютър в училище и се надяват повече студенти горани да следват в български университети. По този повод председателят на фондация "Българска памет", д-р Милен Врабевски, разказа, че младите хора от районите с българско население са едни от най-добрите студенти в България.

Тези деца по думите му носят едно патриархално възпитание, което у нас е малко  позабравено. Само за около 6 месеца паралелките с желаещи да изучават книжовен български език в селата край Корча от две са станали четири. В неделното училище в Тирана броят на изучаващите български също расте, заяви Милен Врабевски.

Учениците от Рибново и Долно Дряново се представиха на празниците в Шищавец със свой фолклорен концерт и прекрасни изпълнения, подариха на връстниците си ръчно изработени от тях самите сувенири, както и бе връчено дарение от 100 букварчета и компютърна техника от депутатите от ГЕРБ - Цветан Цветанов и Даниела Савеклиева.

Вчера, макар и много изморени, но пък доволни от преживяното и видяното, внушителната група от Гърменско се завърна от четиридневното си пътуване в Албания, откъдето останаха прекрасни спомени и познанства.

Пътуването бе организирано от Фондация „Българска памет“ съвместно със Сдружение „Неврокоп“. Домакини на посещението на учениците от двете гърменски села бяха посолството на Република България в албанската столица Тирана и Българо-албанското дружество за приятелство с неговия заместник-председател Ервис Талури.

От многото разговори с местните стана ясно, че хората от българската общност там, наричани още горане, след 7-годишната си възраст започват да изучават албански език. За тях майчиният език е българският, на какъвто си говорят и вкъщи. Чак когато тръгнат на училище, когато навършат 7 години, тогава започват да говорят и пишат на албански.

Затова българите в Албания настояват в училищата им да се изучава и български език, да преподават български учители, които да ги учат на българско четмо и писмо, както и да получат български паспорти, за да могат свободно да пътуват и работят в Европа. 

Предполага се, че броят на българите в цяла Албания е около 180 000 и те населяват главно районите: Голо Бърдо, Полето, Мала Преспа, Корчанско, района Гора, както и градовете Кукъс, Корча и др.

Училищата са в окаяно състояние, със стари чинове, печки на дърва, продънени и изгнили почти дървени подове... До училищата децата отиват пеша, по кози пътеки или с коне, тъй като българите в Албания са разселени в най-високите части на планините. Препитават се със замеделие, животновъдство, а повечето от мъжката част в семействата са  гурбетчии в Италия, Гърция и други държави.

Макар и скрити в планината, къщите на гораните са нови, чисти и приветливи. Строени са след  90-а година, откогато започва и големият подем в Албания. Новото строителство на инфраструктурата, многото хотели, обновяването и модернизирането на градовете тече с много бързи темпове. Албания става все по-атрактивна туристическа дестинация, където потокът от посетители расте всяка година. 

До 5-6 години, според албанците, страната им ще стане туристическа перла на Балканите и ще бъде конкурентна на Гърция, Италия, България и дори на най-големите туристически дестинации.

На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално призна българското малцинство. Българската етническа общност получи статут на малцинство редом с други 8 малцинствени групи.

Само в Шищевец живеят 1800 албански българи. Няма икономика в Албания, почти никаква. Предприятията, които съществуват, са на ишлеме. Заплатите са ниски - варират от 400 до 800 лева, а стоките им в магазините са по-скъпи от тези в България и Македония.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

wefket00:36 - 08.05.2018
evala na grupata no za pomacite e istina che te sa istinskite traki i prabalgari na balkanite 100 proncenta istina evala
Gyrmen00:14 - 08.05.2018
Ha ha ha pomacite bili prabalgare.tozi vrabevski si znae robots take.
Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK