Македонски език? Езиковият спор - време за сътрудничество или време за инат, ЧАСТ 1.

Снимка: Infomreja.bg

Професор Стоилов говори за езика... и езика

Говорим за „македонския език“ – кавичките са условие – политическо, историческо, филологическо, което предстои да бъде премахнато… или не. За езика в Република Северна Македония говорим с човека език – проф. д-р Антони Стоилов.

Проф. Стоилов, Вие участвахте в среща в БАН. Каква беше целта на събитието, кои специалисти присъстваха и Вие самият в какво качество бяхте там?

Срещата бе организирана от БАН на най-високо ниво с цел да се чуе позицията на езиковедите ни, които са наясно със спецефиката на въпроса за т.нар. македонски език и в исторически, и в съвременен аспект. За присъствието – казах – най-високо ниво, разбирайте министерства, академии, университети, политици, интелектуалци. Не че има обет за мълчание по срещата, но сама разбирате, че слад като никой не ме е упълномощил от името на организаторите на дискусията от страна на БАН да правя изявление за присъстващите, няма как да си позволя да направя това. 

Можем ли да наречем темата „Македонски език“ вечна, тъй като историко-филологическите казуси се протакат във времето, но все още няма резултат? И защо изобщо не се стига до решение – липса на воля или нарочно спиране на процеса има?

Темата изобщо не е вечна, тя е ясна за специалистите и от двете страни на границата. И българската, и северномакедонската страна прекрасно знаят, че този език, в неговата изконна, изначална форма, е български. Този език е езикът на диалектите, върху чиято основа създават писмените си произведения книжовните дейци от всички краища на българското езиково землище – от Черно море до селищата на запад от Охридското езеро. По-късно, в различно време, в зависимост от социални и обществено-политически условия, във времето възникват двете кодификации на книжовните езици на двете държави. Но фактът е неоспорим – в основата и на двете кодификации стои българският език. Известно е, че общонародният, целокупният български език е изграден от две неотделими една от друга взаимно допълващи се части – диалекти и книжовен език. Двете системи, в неделима връзка една от друга, изграждат цялото, което наричаме български език. Неоспорим е също фактът, че българският език е единен на диалектно ниво в цялата наша езикова територия, обхващаща както селищата вътре, така и тези, разположени вън от днешните ни географски граници – в това число включително влизат с особеностите си и говорите в селищата на днешната Република Северна Македония, които представят говорни особености, характеризиращи диалектите в днешните граници на Република България. Картите от обобщаващия том на Българския диалектен атлас илюстрират това твърдение по най-убедителен начин, независимо дали става дума за фонетично, морфологично или синтактично ниво на българския език. Иначе не би могло и да бъде, защото всички тези говори, в своята пъстрота, представят многовековното единство на българския език.

Тъй като темата е не само културно, но и политически напрегната – можем ли да кажем, че се спазва „добър тон“ или по-скоро мълчание, за да не бъдат „обидени“ съседите ни, с други думи – за да имаме добросъседски отношения?

В един въпрос задавате много важни въпроси. Отговорът им, генерализирано, е еднозначен, но изисква предистория, за да бъде разбран. От късната есен на 1944 г. (27 ноември) до края на пролетта на 1945 г. (3-7 май) в Скопие провеждат своите заседания три езикови комисии, чиято цел е да се създаде македонски литературен език и оттогава до днес, повече от 70 години, в днешната държава Македония (с всички промени в названието ѝ, включително и през последните стотина години) продължава стремежът той да бъде развиван в праволинейно небългарско направление, в реално и самостоятелно, най-вече от България, съществуване. Подменя се българската лексика със сръбска и с лексика от днешните западноевропейски езици, а целият този процес е съпроводен и със създаване на основата на вече съществуващи български думи на нови думи, но вече различни от българските. Защото езиковедите знаят – най-лесно променим е лексикалният фонд на един език. Така за неспециалиста няма значение какъв е граматическият строеж на езика, за него е важно дали човекът отстреща го разбира. И след като двамата не се разбират, значи говорят различни езици. Просто като боп. И на това залагат в днешната Република Северна Македония от 1945 г. до днес. Северномакедонската литературна норма сега е факт, тя обслужва общественоадминистративни и политически нужди в тази държава.

Ние като държава къде сме в този процес?  

Преди да говорим за съвременността, трябва да хвърлим поглед в миналото, защото картината днес е резултат от това, което и ние, за съжаление, сме насътворили като държавна политика в миналото – близко и далечно. За съжаление и ние като държава сме съдействали на процеса на отродяване на българите в държавата Македония от родния им български език, а посредством него – и от българския им родов корен.

Бихте ли пояснили?

Разбира се. Известно е, че държавата Македония, независимо от названията ѝ през последните 75 години, възниква на картата на света през 1944 г. В Скопие (столицата на тогавашната федерална Македония като съставна част на федерална Югославия) от късната есен на 1944 г. (27 ноември) до края на пролетта на 1945 г. (3-7 май) заседават т.нар. езикови комисии, чиято цел е да изработи книжовен вариант на говорения от населението там български език.

Представете накратко същността и решенията на тези езикови комисии. И защо изобщо е било нужно да се създава книжовна норма, след като от векове книжовниците от тази географска област пишат произведенията си, които книжните, т.е. грамотните хора, прекрасно разбират?

Трудно е да се обясни и възприеме по нормален начин, но казано простичко - когато намеренията са ненормални, тогава няма как решенията да бъдат нормални. По силата на политическите амбиции на две други държави, особено едната от които безкрайно много желае да се представя за наш вековен приятел, но действията ѝ обикновено са в защита на собствените ѝ интереси, а това означава – срещу нашите, един народ е трябвало да бъде разкъсан на две, т.е. от един народ да се създадат два –Затова на новосъздания е трябвало да се вмени нова идентичност – име, народностна принадлежност, език. Естествено, по всеки от трите компонента се е работило във времето и преди да да бъде официално обявено създаването на новата държава. Затова когато през 1944 г. държавата Македония става факт и населението ѝ е назовано като македонско, остава на хората, населяващи новоизмислената държава, да се съчини официален език, за да могат всички те да говорят и пишат по еднакъв начин, но по различен от този на българите, нали те вече не са българи. Това е целта на ткези три езикови комисии, за които току-що споменахме.

Във времето от 27 ноември до 3 декември 1944 г. в тогавашната НР Македония заседава и взема решения т.нар. Първа езикова комисия. Нейната основна задача е да реши въпроса за азбуката, на чиято основа ще се създаде бъдещият македонски литературен език. Блаже Конески (в различните периоди от времето и в зависимост от собствения си политически интерес той се подвизава и като Благой Лямев, Благой Лямевич, Благой Конев, Блаже Коневски, Блаже Конески), член на комисията и бъдещ академик лингвист, скандално се опитва да наложи на цялата комисия своята позиция за цялостно приемане на сръбската азбука. Обявява се в нея да присъстват типично сръбските букви ђ и ћ, които нямат нищо общо със звуковата страна на българските диалекти, говорени в географската област Македония, а буквата ъ, с която дотогава книжовниците ни там си служат в продължение на векове, той настоява да се изхвърли от азбуката. Защото я няма в сръбската азбука на Вук Караджич, но я има в българската азбука.

Вие поне знаете, че това негово настояване не е случайно и то има своя предистория. Неизменно тук трябва да стане дума и за политика, защото няма как намесата ѝ да бъде отречена. Какъв е правилният подход, за да бъде разрешен въпросът – и ако говорим за правилен, то кои са грешките, допуснати дотук?

Права сте, да. Ако тръгнем отдалече, твърдението, че днешната държава РС Македония е наследник на „античните“ македонци, е несериозно. Неслучайно братовчедите ни оттатък Пирин, Огражден и Осогово като държавническо разбиране се отказаха от тезата за античния произход на гражданите на тяхната съвременна държава. Иначе няма как и да е, шизофренните бълнувания за наследници на Филип и Александър Македонски са лишени от елементарна логика. Тия разбирания виреят единствено в нискообразовани и шовинистично настроени слоеве, които няма с какво друго да се гордеят освен с това, че са нещо различно от всичко друго на света. Фактите обаче са безпощадни: до XIX век географската област Македония е в границите на Османската империя, а в резултат на балканските войни в началото на XX век и Първата световна война тази географска област влиза в границите на три държави - Гърция (Егейска Македония), Сърбия, Кралството на сърби, хървати и словенци и Югославия (Вардарска Македония) и България (Пиринска Македония). Малка част от областта след Втората световна война влиза и в границите на Албания. Историческите източници са категорични - македонската държава на Филип и на Александър Македонски престава да съществува през II в. пр. Хр. От II в. пр. Хр. до началото на IX в. географската област Македония е в границите на Римската империя. От 837 г. до 1282 г. преобладаващата част на географската област Македония се числи към българската държава, в която основният и доминиращ етнос са българите. В продължение на 107 г. (1282 г. – 1389 г.) части от географската област Македония са в границите на Сърбия. След битката при Косово поле през 1389 г. географската област Македония, както и огромната част от Балканите, са под османско владичество в границите на Османската империя. Затова единствено от гледна точка на геостратегическите интереси на Съветския съюз може да се обясни решението на Третия комунистически интернационал от 1934 г. (той съществува от 1919 г. до 1943 г., неговото седалище е Москва и се ръководи от руснака Григорий Зиновиев, а българската секция на тази организация – от българския комунист Георги Димитров). На 11 януари 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал приема в Москва за свой официален документ (утвърден с Протокол № 207 на Политическия секретариат на организацията) „Резолюция по македонския въпрос“. И до днес този документ се сочи като един от най-важните, довел до изкуственото създаване на македонска държава, нация и език през 1944 г., близо двадесет и два века след като държавата на Филип и на Александър Македонски престава да съществува. Отговор на въпроса защо е необходимо след двадесет и два века (!!!) да се възкреси македонската идея дава още през 1887 г. сръбският посланик в Цариград (днешен Истанбул) Стоян Новакович, който в доклада си до министъра на просветата в Белград представя своя план за подмяна на българското национално самосъзнание в географската област Македония със сръбско чрез временно изграждане на македонско самосъзнание: Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно да се разколебае тя напълно, като противопоставяме само сръбската идея. Тази идея, опасявам се, не би била в състояние като чисто и голо противопоставяне да потисне българската идея и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма. С други думи – понеже няма как на населението на географската област Македония през последната четвърт на XIX век да бъде вменено съзнанието, че са сърби, понеже то много добре знае българския си генезис, му се подхвърля примамката, че са наследници на древните македонци. Т.е. от гледна точка на сърбите, като това население няма как да го обявим за сръбско, понеже знаем, че е българско, ние в стремежа си да го направим сръбско, първо ще му внушим, че е някакво междинно, със славна история, за да захапе, а впоследствие ще го отродим от родовия му български корен и когато дойде моментът, ще го направим сръбско, т.е. такова, каквото ни е нужно.  Всичко това е известно на Блаже Конески и единствено това разбиране диктува поведението му. Ще се окаже обаче, че тези открито просръбски позиции Конески отстоява без успех, защото членовете на Комисията чрез гласуване (!?) с 9 гласа „За“ и 2 „Против“ решават в азбуката да присъстват буквите ќ, ѓ, љ и њ, с 8:3 гласа - да присъства буквата j, с 9:2 гласа – да присъства буквата ъ, с 10:1 гласа – да присъстват буквите џ и s. Разбрал, че десет от 12-членната Комисия категорично са против цялостно въвеждане на сръбската азбука, Конески демонстративно напуска работата на Първата езикова комисия в знак на протест, че не се приема изцяло сръбската азбука и започва подмолна дейност да бъде осуетено решението на официалната комисия. Напускането на заседанията от бъдеща лингвистична икона на Република Македония (доскоро FYROM) никак не впечатлява единственото политическо лице в тази комисия Епаминонда Попандонов, представител на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), който на XIV заседание (7.12.1944 г.) на Президиума на АСНОМ прочита приетата от Първата езикова комисия Резолюция за македонската азбука. Във въведението си той подчертава, че в работата на Комисията са взели участие най-добрите познавачи на македонския език в Македония и затова смята, че тя достойно е изпълнила поставената задача и всички в АСНОМ трябва да са доволни от нейната работа. Политическата ситуация в новообразуваната държава в самия край на 1944 г. и в началото на новата 1945 г. обаче се променя - на своето Второ заседание (29.12.1944 г.) АСНОМ решава да създаде Съд за защита на македонската национална чест, а в самото начало на 1945 г. в Скопие, Битоля, Велес, Куманово и Прилеп властите убиват над 1200 души само защото имат смелостта да изявят българско национално самосъзнание. Използват се разнообразни поводи за саморазправа с хората, изявили различно самосъзнание от македонско. В такива условия е сформирана и работи Втората езикова комисия (15.02.1945 г. - 15.03.1945 г.), която съвсем разбираемо решава да се въведе в употреба за македонска изцяло сръбската азбука в пълния ù вид. Връщането в употреба на сръбската азбука обаче предизвиква възмущение сред по-голямата част от македонските интелектуалци, поради което от Белград висшият функционер на Централния комитет на Комунистическата партия на Югославия Милован Джилас с телеграма до Централния комитет на Комунистическата партия на Македония нарежда спешно в Белград да пристигнат трима от членовете на Втората комисия (Блаже Конески, Венко Марковски и Веселинка Малинска), за да се реши окончателно въпросът с македонската азбука. Блаже Конески е представител на членовете на Втората комисия, които настояват за македонска да се използва сръбската азбука, а Венко Марковски отстоява решенията на Първата езикова комисия (неслучайно в началото на първото заседание на Втората езикова комисия Марковски, разбрал, че нейната цел е да ревизира решенията на Първата езикова комисия, заявява: „Учениот свет ке ни се смее“. Така изразителите на двете крайни страни в спора застават пред началника на отдел „Агитация и пропаганда“ на Централния комитет на Комунистическата партия на Югославия Милован Джилас и четиримата сръбски професори филолози Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич. В тяхно присъствие Блаже Конески се отказва от претенциите си в новосъздаваната азбука да присъстват сръбските графеми ђ и ћ, а Венко Марковски се отказва от присъствието на българското Ъ, като по този начин в азбуката, наложена от Джилас, остават сръбските графеми Љ, Њ, J и ћ, а българизмът Ъ отпада. Задачата на свиканата на 3.05.1945 г. в Скопие (веднага след решението в Белград) Трета езикова комисия е само да състави резолюция, в която да обясни постигнатите в Белград договорености за буквения състав на македонската азбука. Правителството на новообразуваната федеративна Македония узаконява тази резолюция, като тя е публикувана в празнични броеве на официоза „Нова Македония“. В крайна сметка със заседанията на трите езикови комисии в Скопие целта е постигната – използваната столетия във Вардарска Македония българска графична система е заменена до голяма степен със сръбска в стремежа българското народностно съзнание там да бъде заменено с „македонско“ - великосръбските интереси налагат току-що създадената македонската книжовна норма да бъде максимално отдалечена от българския език с цел постепенното насаждане на българите в Македония на ново, чужда за тях народностно самосъзнание.

Интересното тук е, че усилията за отдалечаване на българския език, говорен във Вардарска Македония, от родовите му български корени, не са само дело на хора, живеещи там.

Точно така! Комунистическите функционери у нас също не остават по-назад! По същото време, когато в Скопие заседават трите езикови комисии, в София дошлото чрез комунистически преврат правителство на коалиционния Отечествен фронт (в условията на съветска окупация на страната) назначава 25-членна комисия от езиковеди, литературоведи и писатели, която от септември 1944 г. до февруари 1945 г. организира дискусия, чиято цел е да реформира в посока на осъвременяване използвания до 9.09.1944 г. български правопис. Едни от интелектуалците филолози и писатели одобряват предложените промени, други ги приемат резервирано или категорично са против. В крайна сметка в бр. 47 на Държавен вестник от 27 февруари 1945 г. е публикувана Наредбата закон, с която се оповестяват промените в него. Новият правопис е по-опростен и ако изхвърлянето от азбуката на някои букви (Ъ и Ь в края на думата, защото нямат звукова стойност) все пак, макар и резервирано, може да се приеме, то премахването на други от тях (ѣ) може основателно да се квалифицира като антинационално. Вместо да утвърди изговор е на мястото на ѣ, който преобладава в цялата българска езикова територия, в това число и в цялата географска област Македония, Комисията постановява на неговото място да се изговаря и пише я или е в зависимост от фонетичните условия. Това решение разкъсва българската езикова територия на две равни части – източна, в която на мястото на ѣ се изговаря я и преобладаващо е, и западна, в която векове на мястото на ѣ се изговаря само е, независимо от фонетичните условия. Огромната част от тази западна половина на българската езикова територия съставя Вардарската част на географската област Македония, която обаче от август 1944 вече е с федерален статут в състава на федерална Югославия, а другата голяма част от тази западна половина на българската езикова територия съставя Пиринската част на географската област Македония, която югославският и българският комунистически елит възнамеряват да включат в една обединена македонска държава. На мястото на ѣ и във Вардарска Македония, и в Пиринска Македония от векове се изговаря вокалът е. Така с чл. 4 на Наредбата закон българската комунистическа власт извършва предателство спрямо българските македонски диалекти („македонски“, разбирани като български диалекти от географската област Македония) в Пиринска Македония и във Вардарска Македония (населението в Пиринската част трябва вече насила да „яка“, докато това във Вардарската продължава, както и през вековете дотогава, да „ека“), защото смисълът на една националноотговорна езикова реформа е да обединява, а не да разединява. Благодарение на активността и настойчивостта на английската дипломация, включително със съдействието на САЩ и не без участието на СССР, подготвяното присъединяване на Пиринска Македония към Вардарска Македония е предотвратено, но в историята на езиковото строителство заседанията на езиковите комисии в края на 1944 г. и в началото на 1945 г. от двете страни на Пирин ще останат като пример как езикът може да се използва да се постигнат политически цели.    

ВИЖТЕ ЧАСТ 2. ОТ ИНТЕРВЮТО 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK