Майка на близнаци с увреждания от Кюстендил настоява за промени в Закона за социалното подпомагане

Снимка: Infomreja.bg

Молба от една изтерзана майка към високопоставените на деня за промяна на действащия Закон за социално подпомагане, който засяга както инвалидите с вродени, неизлечими увреждания, така и техните родители...

В редакцията на ИНФОМРЕЖА в гр. Кюстендил дойде бившата учителка Русалина Петрова –майка на двама близнаци с цялостно вродени увреждания, за да сподели несправедливостта в българския закон за социално подпомагане, който касае не само нейните синове, но и хиляди други като тях.

Ето какво каза тя: ”Аз съм много нещастна майка на двама еднояйчни близнаци с вродени физически и психически увреждания. Те са родени през 1966 г. с диагноза ”Детска церебрална парализа-морбус литъл“.

Здравословното състояние на синовете ми се дължи на недопустими груби лекарски грешки: на акушер-гинеколозите от Кюстендил при бременността ми и раждането, както и на педиатрите от Кюстендил и София – при късното откриване на необходимостта от ортопедично лечение, на ортопедите от София, при ставна операция, причинила гнойна инфекция –остеомиелит на т. б. Става, на последвалите операции, гипсове и неописуеми страдания.

Аз приех здравословното състояние на синовете ми като зла съдба, но не приемам бездушното отношение на държавните институции към тях, както и към други инвалиди с вродени неизлечими увреждания, ето защо:

     1. От 1982 г. до 2005 г. синовете ми имаха ТЕЛК решения с пожизнен срок, което беше правилно и справедливо.

     2. Действащият от 2006 г. нов Закон за социалното подпомагане налага на синовете ми, както и на други инвалиди като тях с вродени увреждания да се явяват за преосвидетелстване пред ТЕЛК през 3 г. /Това изискване на Закона изтезава и травмира абсолютно ненужно както инвалидите, така и техните родители/.

През последните повече от 10 години първородният ми син е обжалвал многократно решенията на ТЕЛК пред НЕЛК. Обжалвал е решенията на НЕЛК в Административен съд – София, и Върховен административен съд. Всичко това е налагало разходи за адвокатски хонорари, грешни пари от необезпечени кредити и много  нерви. Моята месечна учителска пенсия е нищожна.

Това, което очаквам да се случи, за да умра спокойна е, следното:

     1. Депутатите – законотворци, да гласуват промяна на действащия Закон за социално подпомагане, с която да се възстанови правото на ТЕЛК решения с пожизнен срок, по отношение на инвалидите с вродени увреждания, които нямат никакъв шанс да станат здрави и работоспособни през целия им живот.

    2. Експертните лекарски комисии да зачитат и психическото увреждане на инвалидите, което е много по-зловещо от физическото.

Ако компетентните държавни институции абдикират от решаването на този правен и морален проблем, ще бъде добре българските депутати да гласуват Закон за евтаназия по отношение на инвалидите с вродени неизлечими увреждания и техните родители, защото такова съществуване не е достоен живот, а е адско изтезание.

/В разговор с друга нещастна като мене майка тя сподели следното: ”Моля се, дъщеря ми да умре два дни преди мене, за да я изпратя с достойнство в отвъдното и после да умра след нея”/.

Всеки родител иска децата му да бъдат здрави, умни и добри, но уви – жестоката действителност е друга!” Повече от 51 г. страдам, обгрижвайки недъгавите си синове. Непоносимо трудно е психическото им увреждане.

Надявам се, че жалбата ми до г-н Бойко Борисов и г-н Димитър Главчев няма да проехтят като глас в пустиня. С този проблем са запознати и зам.-министрите Мирослав Ненков и Султанка Петрова.”

 

За достоверността се подписвам: Русалина Петрова         

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d

FACEBOOK