Любовта към изящното слово триумфира за 18-и път в "Мелнишките вечери на поезията"

Снимки: Личен архив

По традиция през месец юни всяка година в град Мелник се провеждат "Мелнишки вечери на поезията". Тази година не направи изключение и любителите на изящното слово бяха зарадвани отново с международния фестивал. 

За 18-а година малкото живописно градче Мелник се превърна за няколко дни в столица на поезията, която посрещна поети от Р Македония, Р Сърбия, Хърватска, Словения, Полша и Р България, събрали се да отпразнуват триумфа на изкуството и да градят мостове на приятелство и сътрудничество между отделните народи. 

Великите поети, както и високите върхове създават многократно ехо с техните неповторими чувства, мисли и думи, изразени върху бял лист хартия. Техните песни се пеят на всички езици, защото името им се повтаря от любителите на това изящно изкуство от цял свят. Защото техните думи носят мирис на рози и диви цветя, носят любов и дихание, високо родолюбие и оптимизъм, изтръгнати от дълбините на сърцето. Неслучайно поетите ги наричат непризнатите законодатели на света. 

Мнозина от тях са се лишавали от сън, за подарят на другите своите нежни, възторжени или поучителни думи, за да ги възхитят, зарадват или да ги накарат да се замислят.

”Поезията, това е музиката на думите” - беше казал един велик мислител. Дружбата между поетите прилича на любовта както по своята пламенност, така и по своята изразителност. Способността на слушателя да разбира великия поет почти е равна на неговия талант. И неслучайно българският писател Стоян Михайловски казва: „Най-тънките анализи и най-дълбоките аргументи истинският поет ги намира в своето сърце.”

Четенето на поезия в Мелник се превърна в своеобразен маратон, само декорите се сменяха. В хотел „Деспот Слав” с форум, сътворен от Катя Ерменкова от Сандански и Иван Топалски от Благоевград.

Тази година тържественото откриване на „Мелнишки вечери на поезията” започна с посещение в Кордопуловата къща и с моноспектакъла на столичанина Христо Ненов - "Дерето с елите", на чаша мелнишко вино, която поетите възприеха като оригинална, своеобразна сцена, на която и Мая Митова от Кресна представи новата си книга "Романтичен сакс за летни минувачи", а акад. Марин Кадиев - председател на СНБП - София, представи книгата на Георги Балабанов от гр. Добрич.

Награждаването на лауреатите в тазгодишния конкурс за поезия се превърна в естествено продължение на театъра – с поздравления от директора на фестивала, поетесата Катя Ерменкова, главния редактор на издателска къща „Мелник” Иван Топалски и рецитал на наградените.

Рецитал и на поета с китара Димитър Христов, както и рецитал „Микрофона е ваш”. Голямата награда „Мелнишки вечери на поезията” бе връчена на поетесата Кристина Мърджа от Баня Лука - Р Сръбска. Тя й бе присъдена от международно жури с участието на председателя от Р Македония Никола Сарайлия, с членове: Денко Рангелов от Р Сърбия, както и зам.- председателя на Съюза на българските писатели - Димитър Христов, който е роден в Благоевград, но с корени от Мелнишкия край.

Първа награда взе поетесата Боряна Калистрина от София със стихотворението “Тя пристъпва в летния мрак”. Втора награда бе присъдена на Олена Планчак Сакач от Нови Сад за стихотворението „Зидове”. Трета награда получи Иван Корпонай от Велики Габер – Словения, за стихотворенията „Под знамето” и „Писах”. Първа награда за стихотворение за Мелник бе присъдена на Ирина Александрова от София - „В божията шепа”. Втора награда взе Здравка Радичкова от Дамски поетически клуб "Веса Паспалеева" - Кюстендил, за стихотворението „Мелник - обич и копнеж”.

Наградата на издателска къща „Мелник” бе дадена на Лиляна Игнатович Кнежевич от Ниш, Р Сърбия, за стих „Мелник”, а специалната награда на списание „Ирин Пирин” получи Здравка Русева от Банско за цикъл от стихове.

Наградата „Горчиво вино“ бе присъдена на първо на Моника Стоянова от Скопие  за стихотворението „Горчиво вино сладка любов”, и второ място бе отредено на Никола Апостолов. Първа награда за хайку получи Лиляна Добра от Шибеник, Хърватска – „Край руините, ухаят люляци, упокой за душите”.

По традиция до сутринта продължи нощният романтичен рецитал на свещи. Особено интересен бе моноспектакълът в Кордопуловата къща. В избата дегустираха мелнишко вино и рецитираха сред изложбата на икони, дърворезба, дървопластика и металопластика и в тази празнична атмосфера, осветена от ярките цветове на иконите, поетите получиха ново вдъхновение за ново творчество, свързано със столицата на виното - Мелник.

А в градината от рози и на чаша мелнишко вино се родиха нови творби. Свободата на духа, красотата и прогреса, които доказаха на този форум, че поезията и изкуството въобще набират все повече и повече привърженици в забързаните дни на съвременния живот и облагородяват сърцата на все повече хора от всякакви възрасти.

В изкуството, както и в любовта, трябва да бъдем откровени, именно тук е най-голямата сила на поезията. На този фестивал бе изпълнена заръката на Гьоте, а именно, че това фино опиващо словосъчетание няма граници. Тези мелнишки вечери доказаха, поезията няма отечество, тя принадлежи на на целия свят, така че той да се развива и усъвършенства само чрез всеобщите идеи, посредством своята възвишена цел.

Събралите се поети от различни страни доказаха тук, в България, че именно това фино изкуство може да накара сърцето да трепне, да се очарова, или да затрепти от възхита. За да правиш изкуство, са нужни огън и страст, дадени от небето, и поетите ги притежават. Без такова  изкуство животът би бил скучен и сив, безвкусен.

Всяко изкуство създава вечност и това, показано в малкия живописен Мелник, ще се запомни завинаги. Защото не всички очи са отворени за невидимото за красивото, а поезията прави именно това - тя показва невидимото за тези, които стоят на тъмно. Без красота и всеотдайност не може да има изкуство. 

Понякога са необходими такива форуми, като фестивала в Мелник, за да узнаят повече хора за величието на изкуството, защото освен правда и възпитание, то носи красота, очарование и наслада. Нека българите бъдат горди, че такива форуми се случват именно в България, именно в живописния град Мелник. 

Всички участници благодариха на организаторите, дали личен пример на много свои колеги как трябва да се подкрепя културата във времето на една трудна епохална действителност. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n